Кибернетика (от грц. kibernetike –
буквално старши моряк, кормчия;
преносен изкуството да се управлява)
Кибернетиката е раздел на информатиката, изучаващ управлението на системи, които възприемат, съхраняват, преработват и разпространяват информация без ограничение на характера им технически, биологичен, социален и т. н.
Пръв използва термина кибернетика древногръцкият философ Платон. Андре-Мари Ампер (1775—1836) предлага така да се нарича науката за управление на човешкото общество, а Норберт Винер нарича кибернетика науката за управлението и връзката в живия организъм и в машината. Управлението е процес, при който един обект, наречен управляващ, въздейства върху поведението на друг обект, наречен управляван, като се ръководи от определена цел. Управляващият обект въздейства върху управлявания чрез т. нар. права връзка, а получава сведения за състоянието му чрез обратна връзка. Двете връзки са информационни по своя характер. Според характера на предаваната по тях информация управлението може да бъде дискретно (прекъснато) или непрекъснато. В техниката е разпространено автоматичното регулиране — управление, при което целта е да се поддържа в определени граници стойността на някой непрекъснато изменящ се параметър (напр. температурата на определен обект). При друг вид управление, наречено оптимално, целта е да се достигне екстремум на функция на няколко параметъра на управлявания процес, като се съблюдават определени условия върху параметрите на процеса. За живите организми е характерен трети вид управление, наречено адаптивно, при което управляващият обект самостоятелно се приспособява към непредвидените изменения на околния свят. Често управлението има йерархичен характер — управляваният обект в един процес на управление се явява управляващ обект в друг процес на управление. Особено популярно сега е програмното управление, което се характеризира с наличието на програма за управление, съгласно с която управляващият обект подава въздействията си по правата връзка. По този принцип управляващото устройство на компютъра управлява останалите устройства (памет, обработващо устройство, периферия). По същия принцип партиите управляват дейността си.
В методологията на кибернетиката ключово място заема принципът на „черната кутия“. Съгласно с този принцип всяка система се намира в определено състояние и поведението й (у) се разглежда като функция (f) на входните сигнали (х) и състоянието й, а състоянието се изменя по функция (g), която зависи от входните сигнали и от предишното състояние на системата. По този начин е възможно предсказване и управляване на поведението на една система, без да се познава нейната структура. Основният проблем при този подход е определянето на функциите f и g, които понякога имат вероятностен характер. Кибернетиката си служи с много от методите на математиката — при изследване управлението на дискретни системи тя ползва предимно методите на дискретната математика (теория на графите, теория на алгоритмите, теория на кодирането), а при изследване управлението на непрекъснати системи — методите на математическия анализ и диференциалните уравнения. Прилагат се и методите на теорията на вероятностите и статистиката. Основен метод на кибернетиката е математическото моделиране. Основната разлика между кибернетиката и информатиката е тази, че докато информатиката изследва разнообразието от информационни структури и информационни процеси, то кибернетиката, изучава тези обекти единствено от гледна точка на процеса на управление.
Вж. Информатика.