Иконика (от грц. eikon – образ,
изображение и инфрматика
Икониката е раздел от информатиката, който изучава представянето, съхраняването и обработването на графична информация. Тази информация се възприема визуално и съществените й характеристики са форма, размер и цвят, разглеждани както статично, така и динамично. Икониката възниква на определен етап от развитието на информатиката, когато са налице следните предпоставки: адекватни технически средства за визуално представяне и възприемане на изображения; практически значими приложения (автоматизация на проектирането, робототехнически комплекси с машинно зрение, анимация); известна зрялост на системите за математическо осигуряване (развити системи за програмиране, управление на разнообразни периферни устройства); редица постижения на психологията на познавателните процеси при разкриването на механизмите за възприемане на графична информация при хората.
Основните процеси, изследвани от икониката, са три: анализ на изображения с цел извличане на определели числени характеристики или получаване на символно описание на изображението; обработване на изображения, при което от едно изображение се получава друго с подобрени характеристики; синтез на графични образи по зададено символно описание (това направление е познато под наименованието компютърна графика). Все по-голямо внимание се обръща на т. нар. интерактивна компютърна графика, която изследва проблемите на общуването човек—машина чрез графични образи.
За да може изображенията, които обикновено имат непрекъснат характер, да се обработват с компютри, често се налага преобразуването им от непрекъсната в цифрова форма чрез процесите дискретизиране и квантоване. При дискретизирането се определя регулярна (най-често правоъгълна) мрежа от точки, т. нар. пиксели, в които се задават определени цветови характеристики на изображението (напр. тон, наситеност, светлота). При квантоването измерените стойности се заменят с най-близките стойности от крайни предварително определени скали. Такова представяне се нарича растерно. Друг начин за дискретно представяне, приложим за изображения, които не съдържат плътни оцветени области, е чрез задаване на координатите на точки на изображението и отсечките, които ги свързват. Тази форма на представяне се нарича векторна.
Основен метод на икониката е графичното моделиране — определяне на множество от основни графични елементи, наречени примитиви (отсечки, дъги от окръжности), и апроксимирането на произволен графичен обект чрез такива примитиви. Този метод е конкретизация на метода на математическото моделиране. При анализа на изображения се прилагат редица други методи. Обикновено анализът на изображения се извършва на няколко равнища. На долните равнища с помощта на операторни преобразувания (напр. на фурие, на Лаплас) се определят такива числени характеристики на изображението, като спектър на пространствените честоти, градиент на яркостта и др. След това се прилагат разнообразни методи: вероятностни — за идентифициране и изчистване на изображението от шум, за откриване и възстановяване на липсващи части; синтактични — за идентифициране на обекти и групи от обекти и символно описание на изображението и др. В България икониката започва да се развива в края на 70-те години на XX в. предимно в направлението компютърна графика.
В Института по математика и информатика при БАН са разработени някои алгоритми за нуждите на геометричното моделиране. В практическата сфера най-сериозно постижение е разработената там система за автоматизация на проектирането ГРАФИТО.