Групата на черупчестите амеби, наричани още тестацеи или текамеби е хетерогенна и обединява видове, принадлежащи към различни класове и разреди. Тъй като ги обединява един общ белег – наличието на външен скелет или черупка с един отвор (псевдостом) и имат близки биологични и екологични особености ги разглеждаме като отделна група.
Понастоящем от групата на текамебите са известни над 1600 вида и подвида, обитаващи предимно сладките води, почвите, влажните мъхове и горската настилка. (Само около 70-80 вида обитават бракични или солени биотопи – предимно грунтовите води на крайморските пясъчни плажове.
Цитоплазменото тяло на текамебите е устроено както това на голите амеби. Най-характерния структурен елемент при тестацеите е черупката. В границите на групата съществува огромно разнообразие на черупките по форма, големина, морфологична структура, химически състав и др. и те с успех се използват в таксономията на групата. Често върху черупките на текамебите се наблюдават и различни шипове, игли, странични израстъци и др., които също се използват за таксономични цели (фиг. 33).
а – Difflugia; б – Lesquereusia; в – Euglypha
По отношение на химическата природа на черупките съществува голямо разнообразие. Срещат се всички преходи от типични органични черупки, изградени от псевдохотин до истински минерални черупки, изградени от кварцови песъчинки (ксенозоми), силициеви или варовикови структурни елементи от ендогенен произход (идиозоми), растителни частици, черупки на диатомеи и др.
Подобно на голите амеби по-голямата част от тестацеите улавят храната си (бактерии, водорасли, нисши гъби, инфузории и др.) с псевдоподите (фагоцитоза) и я включват в цитоплазмата, където става смилането. Някои видове (напр. от p. Difflugia, Hyalosphaenia и др.) притежават и зоохлорели, които периодично смилат в цитоплазмата си.
Размножаването е главно по безполов път чрез просто делене на две. Поради наличието на черупка тo протича по по-сложен начин отколкото при останалите, лишени от скелет кореноножки. В процеса на нарастването на индивидите и подготовката им за делене в цитоплазмата им се образуват и натрупват необходимите за бъдещата дъщерна черупка идиозоми или ксенозоми. В някои случаи, когато черупката се изгражда само от ксенозоми, те се събират и натрупват около псевдостома на животното. Паралелно с митотичното делене на ядрото част от цитоплазмата на майчиния индивид излиза от старата черупка и постепенно придава формата на новата черупка. Структурните елементи на черупката се подреждат по повърхността на цитоплазмата по строго симетричен начин на майчината черупка. По време на деленето цитоплазмата е в непрекъснато преливане в две посоки, при което става точно подреждане на структурните елементи по форма и големина и разпределение на вътреклетъчните елементи (митохондрии, свивателни и хранителни вакуоли и др.). След завършването на телофазата става разпределение и на новообразуваните ядра, след което животните се разделят на нивото на псевдостома (фиг. 34).
a – индивид преди деленето; б – начало на деленето и образуване на млад дъщерен индивид;
в – новата черупка на дъщерния индивид е оформена и започва разделяне на ядрото и цитоплазмата; г – деленето е завършено, следва разделяне на двата индивида
Значителен брой тестацеи притежават и способност за инцистиране при настъпване на неблагоприятни външни условия или по ендогенни причини. Инцистирането е предшествано от образуване и натрупване на резервни хранителни вещества в цитоплазмата, най-често въглехидрати и изхвърляне на несмлените хранителни остатъци.
Сем. Arcellidae обхваща над 100 вида, които живеят в разнообразни биотопи. Черупката обикновено е полусферична, образувана от няколко хиляди псевдохитонови призмички, а псевдостома е разположен централно на коремната плоска страна (фиг. 35). Повечето видове имат по две ядра, но има и многоядрени, в които броят на ядрата достига 200. В сладководните басейни в България често срещани видове са Arcella vulgaris, A. hemisphaerica, A. rotunda и gp., а в сфагновите торфища и почвените мъхове преобладават видовете А. arenaria и A. catinus.
В обширното семейство Centropyxidae се включват както водни, така и почвени родове и видове. Те имат псевдохитинова черупка с аглутинирани върху нея органични и неорганични ксенозоми, а псевдостомът е разположен централно или ексцентрично на плоската вентрална страна. Значителна част от почвените видове показват тенденция към плагиостомия и криптостомия, т.е. покриване на псевдостома с една козирка на черупката, която препятствува по-бързото изсъхване на животните при честите засушавания в почвата. Широко разпространени и често срещани родове в различни почвени типове у нас са Centropyxis, Cyclopyxis, Plagiopyxis и др.
Най-богато на видове и широко разпространено е сем. Difflugiidae, което обхваща тестацеи с овална или крушовидна черупка, образувана от псевдохитинова основа и полепени върху нея растителни или кварцови ксенозоми. Обитават предимно бентала на сладководните басейни. Само от рода Difflugia днес са познати над 150 вида и вариетети с космополитно разпространение. Често срещани видове в блатата/езерата и бавнотечащите води са D. oblonga, D. elegansu др. (фиг. 33, а).
Сем. Euglyphidae е едно от най-разпространените и изучени семейства на разреда. Обхваща множество родове, черупките на които са изградени от различни по форма и големина силициеви плочки. Типичен и космополитно разпространен род от него е род Euglypha, който обхваща над 30 вида, между които има акватични, почвени, сфагнофилни и космополитни представители (Фиг. 33, в). В сфагновите и почвени мъхове често се срещат и родовете Assuiina и Trinema.