Към този разред спадат изключително паразитни едноклетъчни, притежаващи голям брой (до 14 000) флагелума. Флагелумите с техните кинетосоми образуват сложна система от спирални редове, наподобяващи ресничестия апарат на инфузориите. Размножават се както по безполов начин, така и по полов път – чрез копулация.
Хипермастигидите живеят в храносмилателната система на термитите и някои видове растителноядни хлебарки. От биологично гледище те са по-скоро мутуалисти, отколкото паразити. Въпреки че техните гостоприемници се хранят с дървесина те нямат ферменти за смилане на целулозата. Такива ферменти, главно целулаза и хемицелулаза, притежават хипермастигидите, които поемат и смилат в цитоплазмата си растителни частици от червото на своите гостоприемници. По такъв начин те активно подпомагат смилането и усвояването на храната от техните гостоприемници.
В систематично отношение хипермастигидите се разделят на два подразреда: Lophomonadina и Trichonymphina. Към първия подразред спадат хипермастигиди с множество флагелуми, разположени като корона на предния край на тялото. Към този подразред спада семейството Lophomonadidae с единствен род Lophomonas. L. blattarum e често срещан паразит на хлебарките и в България.
Към подразред Trichonymphina се отнася основната част от известните днес хипермастигиди. Характерно за видовете от този подразред е наличието на един рострум на предния край на тялото и сложна флагелатна система, покриваща цялото тяло или отделни участъци от него (фиг. 28).
От подразреда на трихонимфините са познати около 100 вида, обединени в множество родове. В двата вида термити, които живеят в България – Reticulitermes lucifugus и Callotermes flavicollis са намерени Trichonympha agilis, Т. serbica, Spirotrichonympha flagellata u gp.
1 – флагелуми;2-ядро;3 – парабазален апарат;4 – целулозни частици в цитоплазмата