Обхваща камшичести, които имат специален скелетен опорен апарат – аксостил и 4-6 флагелума, от които един е насочен назад и образува ундулираща мебрана. Храненето е чрез фагоцитоза (фаготрофно) или осмотрофно. Преобладават паразитните и коменсалните форми. Разделя се на 3 семейства, от които най-добре изучено е сем. Trichomonadidae с типичен род Trichomonas.
Видовете от род Trichomonas имат най-често крушовидно или овоидно тяло, обвито с тънка мембрана, която позволява на животните лесно да променят формата си. На предния край на тялото имат по 3-5 свободни флагелума. В предния край е разпорожено и мехуровидното ядро с малък кариозом. Един от флагелумите, насочен назад прилепва плътно до клетъчната мембрана и образува ундулираща мембрана (Фиг. 7; фиг. 27).
Трихомонасите се размножават само по безполов начин, чрез надлъжно делене на две. Често обаче надлъжното делене изпреварва цитоплазменото делене и в резултат се получават големи многоядрени форми. Паразитите не образуват цисти и заразяването на нови гостоприемници става чрез изхвърлени във външната среда трофозоити, които могат да живеят във вода или във влажна среда от 10 минути до 2-3 денонощия в зависимост от температурата.
Към сем. Trichomonadidae спадат голям брой видове, паразитиращи както в безгръбначните, така и в гръбначните животни и човека.
Често срещан и патогенен паразит на човека е Trichomonas vaginalis. Тялото на паразита е широко овално или крушовидно, с размери от 15 до 30 µm. Ондулиращата мембрана е къса и не достига втората половина на тялото (фиг. 27,3). Паразитира в пикочополовата система на жените и мъжете и причинява заболяването трихомоноза, което има космополитно разпространение. По данни на Гинецинская и Доброволский (1978) трихомонозата се среща при 20-40% от жените и до 15% при мъжете.
Друг паразит на човека е Т. tenax (фиг. 27,2). Той паразитира в устната кухина и също има космополитно разпространение. Той е по-дребен по размери и паразитира предимно в устата на възрастните хора. Предполага се, че е един от факторите, причиняващи разрушаване на зъбите.
В червата на човека, главно в дебелото черво, живее видът Т. hominis, който също има космополитно разпространение, но преобладава в страните с топъл и влажен климат. Според едни автори той е причинител на чревни разстройства, а според по-нови изследвания се приема за безвреден коменсал, който само при нарушение в храносмилателния баланс на човека може да причини диарии, колит и др.
Голям брой трихомонади паразитират в селскостопанските животни и причиняват сериозни щети на човека. Един от тях е видът Т. foetus, който паразитира в половите пътища на едрия рогат добитък. Има космополитно разпространение и се среща главно в кравите, но е намерен и в сърни, коне и свине. Пренася се при половия акт. При кравите заболяването се изразява във вагинити, а при преминаване в матката и в различни остри ендометрити, които довеждат до постоянен стерилитет. Ако заразяването е в период на бременност провокира преждевременни аборти и яловост.
Към същото семейство спада и силно патогенният вид Histomonas meleagridis, който паразитира в слепите черва на пуйките и по-рядко на пилетата. В гостоприемника паразитите съществуват в две форми: афлагелатна или тъканна форма и флагелатна или празнинна форма. Тъканните форми са кръгли или овални и имат сапрозойно хранене, флагелатните или празнинни форми наподобяват по форма и големина тъканните форми, но има по един или два флагелума на предния край. Паразитът образува и цисти, които се изхвърлят във външната среда и могат да преживеят повече от година. Заразяването на птиците става обикновено чрез директно поглъщане с храната или водата на цисти на паразита. В заразените птици паразитът причинява заболяването хистомоноза или тифлохепатит, което протича като гнойно възпаление на слепите черва и черния дроб. През увредените места на червата и черния дроб в кръвоносната система на болните птици проникват и патогенни микроорганизми, които причиняват септицемия и смърт.