Характерни отличителни белези на хризомонадите са наличието на два нееднакви флагелума, наличието на специфичен пигмент в пластидите – хризохром и натрупването на леукозин като резервна храна. Пластидите са златистожълти, но съществуват и множество безцветни форми, които имат хетеротрофно хранене. Единият от флагелумите е насочен напред и е снабден с два срещуположно разположени редове от мастигонеми, а другият е гладък, обикновенно по-къс и насочен настрани или назад. Интересна особеност при хризомонадите е образуването на ендогенни цисти със силициева обвивка, която притежава пора, запушена със силициева запушалка (фиг. 15). Съществуват и хризомонади, които образуват псевдоподи, подобно на саркодовите. Освен по безполов начин много хризомонади се размножават и по полов път, чрез копулация. Познати са около 1000 вида, живеещи предимно в пресноводни биотопи.
Една част от хризомонадите имат голо тяло, покрито с тънка мембрана. По-голяма част обаче притежават истинска черупка от органичен произход, която е целулозна или е пропита от силициево вещество и понякога е оцветена от железен окис в жълто-кафяво.
Съществуват и колониални хризомонади, които обаче никога не достигат сложната степен на колониалност, наблюдавана при волвоксовите. Всеки индивид или всяка клетка от колонията на хризомонадите запазва своята самостоятелност и ако бъде откъсната от колонията може да живее самостоятелно и да даде начало на нова колония.
Хризомонадите обитават разнообразни биотопи: малки временни локви, блата, езера, бракични и солени водоеми. Те се развиват за кратко време в големи количества, но и твърде бързо преминават периодите на масовото им развитие. Род Chromulina е широко разпространен предимно в сладките води. Обединява единични видове със сферични, яйцевидни или вретеновидни клетки, чиито размери варират от 2 до 36 µm. Имат по един флагелум на предния си край. Често срещани видове в сладките води са и Chr. rosanoffi, Chr. pascheri и gp.
