ACEP (Asser) Тобиас Михаел Карел (28.IV.1838, Амстердам — 29.VII.1913, Хага) — нидерландски юрист и държавник. Произхожда от еврейско семейство на юристи. Завършва право в Амстердамския университет с докторат (1860). Говори свободно френски, немски и английски език. На 24 г. става професор по международно и търговско право в Амстердамския университет. През 1869 основава Revue de Droit International et de Legislation Comparee (Списание пo международно право и сравнително законодателство).
Асер е един от основателите на института по международно право (1873) в Хент, Белгия. Успоредно със своята научна и преподавателска работа от 1875 изпълнява длъжността правен съветник на нидерландския министър на външните работи. Участва в подписването на всички международни договори в продължение на 38г. През 1888 като представител на Нидерландия на международната конференция в Истанбул за неутралитета на Суецкия канал Асер осигурява представителство за по-малките европейски държави в администрацията на канала. Делегатите на конференцията подписват Конвенция за Суецкия канал, която предвижда водните пътища да бъдат винаги открити и свободни за плавателните съдове на всички държави, както по време на война, така и в мирно време.
През 1893 Тобиас Асер напуска университета, за да работи в Нидерландския държавен съвет. Председател е на конференциите по международно право в Хага (1893, 1894, 1900, 1904). Като ръководител на нидерландската делегация на Хагските мирни конференции (1899, 1907) прокарва принципа на задължителен арбитраж като алтернатива на въоръжения конфликт между държавите. На конференцията през 1899 спомага за организирането на Постоянния арбитражен съд в Хага, а през 1900 става арбитър в него. През 1904 заема най-ви-сокия пост в правителството на Нидерландия.
През 1911 Тобиас Асер съвместно с Алфред Фрид получава Нобеловата награда за мир „като пионер в областта на международните отношения, заслужил репутацията си на един от лидерите на модерната юриспруденция“. Наградата е признание за дейността му в областта на международният арбитраж. Асер завещава своята богата библиотека от международноправни съчинения на Двореца на мира в Хага.
Умира скоро след избирането му за почетен президент на института по международно право.