Сеизмология (от грц. seismos —
трептене, земетресение, и logos
наука).Първите статистически данни за
земетресенията съществуват още
отпреди 3000 г. Пръв китаецът
Чжан-Хе извършва инструментално
наблюдение на земетресение.
Науката, която изучава земетресенията и изследва вътрешния строеж на Земята въз основа на регистрираните сеизмични вълни от земетресения с естествен или изкуствен произход, се нарича сеизмология. Тя се оформя по-късно от останалите геофизични науки, въпреки че статистически данни за земетресения съществуват още от древността.
Сеизмологията се дели на три големи научни и научноприложни направления: физика на земетресенията – изучава сеизмичния режим на Земята, вида и механизма на сеизмичните явления и т. н.; сеизмометрия – занимава се с уредите и методите за инструментални наблюдения на сеизмичните явления; приложна сеизмология – използва данните за сеизмичността на Земята и отделните и райони за нуждите на народното стопанство.
Сеизмологията се развива като
физична наука в началото на XX в.
с изследванията на Борис Борисович
Голицин и Емил Вихерт.
Уредите с които се регистрират
сеизмичните вълни, се наричат
сеизмографи, а получените
записи – сеизмограми.Земетресенията под дъното на
морето се наричат моретресения
и често предизвикват огромни
морски вълни – цунами.
Земетресенията са разтърсвания на земната повърхност в резултат на внезапно отделяне в земните недра на голямо количество енергия в определен обем. Съвкупността от процеси, които предхождат земетресенията, протичат едновременно с тях или ги следват, се нарича сеизмичйи явления. Основните показатели, които характеризират едно земетресение, са огнище, хипоцентър, епицентър, фронт на сеизмичната вълна и др. Огнището е обемът, в който става отделянето на енергия, а центърът му се нарича хипоцентър. Еластичните вълни, които възникват в огнището и се разпространяват в земята, се наричат сеизмични вълни; а геометричното място на точки, до които в даден момент е стигнала еластична деформация – фронт на сеизмичната вълна. Вертикалните проекции на хипоцентъра и огнището върху земната повърхност се наричат съответно епицентър и епицентрална област. Временната характеристика на земетресението – моментът, в който то възниква в огнището, се нарича време в огнището, а моментът, в който започва разтърсването на земната повърхност в епицентъра – епицентрално време. Една от важните характеристики на земетресенията е енергията им, свързана със силата, с която те разтърсват земната повърхност. Тази сила се определя по скалата на магнитудите (скалата на Рихтер), създадена през 1935 г.
Според произхода им земетресенията се определят като: тектонски, вулканични, обвални и изкуствени. Най-силни са тектонските земетресения, които често имат катастрофални последствия. Те са свързани с постепенно натрупване на еластични напрежения в земята и внезапно отделяне на енергията им. Вулканичните земетресения се определят от вулканичната дейност; обикновено са редки и по-слаби. Обвалните земетресения (частен случай скалните удари) се дължат обикновено на свличания на големи земни маси в подземни кухини и се наблюдават често в карстови области; сравнително са слаби. Изкуствените земетресения са предизвикани най-често от взрив.
За оценка на земетресенията специалистите въвеждат няколко вида скали. У нас намират приложение две от тях: 12-балната скала на Меркали-Канкани-Зиберг, която оценява силата на земетресенията основно чрез движенията на земната повърхност, и 12-балната скала на Медведев-Шпонхоуер-Карник, в която освен динамичните елементи при оценката на земетресенията се вземат предвид и повреди на съоръжения, остатъчни явления в земята, субективни усещания на хората и т. н.
1- тяло, здраво свързано с почвата, 2 – пружина, 3 – инертна маса, 4- перо, 5 – въртящ се барабан носещ лента, върху която се регистрират трептенията на инертната маса спрямо тялото
В България сеизмологична служба е организирана през 1892 г. Първите сеизмографи са монтирани през 1905 г. и са от системата „Омори-Бош“. Днес у нас има около 9 стационарни и 2 подвижни сеизмични станции, а в районите на София и Пловдив се предвижда създаването на т. нар. прогностични полигони за комплексно наблюдение и прогнозиране на земетресенията. Над проблемите на сеизмологията работят и учените и специалистите от Геофизичния институт при БАН.