Метрология (от грц. metron —
мярка, и logos — наука).Някои интересни мерки за
дължина, използвани в
различни исторически епохи —
стадий (древногръцка мярка,
равна на 185 т); сажен
(стара руска мярка, равна на
2,1336 m); фут (английска
мярка, равна на 30 cm).
Науката за измерванията, за осигуряването на единството им и за начините, с които се постига определена точност при тях, се нарича метрология. Основните и проблеми са следните: създаване на обща теория на измерванията, методи и средства на измерванията, методи за определяне точността на измерванията, основи за осигуряване на единство на измерванията и за еднообразие на средствата за измерване (законодателна метрология); образуване на единици за физичните величини и на системи от тях; създаване на еталони и образцови средства за измервания и др.
Най-важното понятие в метрологията е измерването, т. е. намиране стойността на дадена физична величина по опитен път със специални технически средства. В метрологията физичната величина се определя като свойство, което е общо за много обекти в качествено отношение, но е индивидуално за всеки предмет в количествено отношение.
Ha 20.V.1875 г. в Париж 17
държави подписват т. нар.
Метрична конвенция, в
съответствие с която се
създават международни
прототипи на метър и
килограм; организира се
Международно бюро по мерки
и теглилки, създава се
Международен комитет по
мерки и теглилки. Взима се
решение за свикване на
Генерална конференция по
мерки и теглилки (ГКМТ)
веднъж на 6 години.Системата СИ, SI (от
англ. Systeme International)
първоначално има шест, а
днес — седем основни
единици: за дължина —
метър (m), за маса —
килограм (kg), за време —
секунда (s), за големина на
електричен ток — ампер (А),
за термодинамична
температура — келвин (К),
за количество вещество — мол
(mol), и за интензивност
на светлината — канде-ла (cd).Съществува исторична метрология,
която изучава използваните
някога (а и все още) единици за
дължина, обем, площ и т. н. в
различните страни, както и
паричните единици в процеса
на историческото им развитие.
Измерваната величина зависи от времето, условията и начина, по който се определя точността на резултата. Характерът на зависимостта на измерваната величина от времето напр. дава възможност за определяне на измерванията като статични и динамични. Основните характеристики на всяко измерване са: принцип на измерването — физично явление или съвкупност от явления, положени в основата на измерването; метод на измерването — съвкупност от начините за използване на принципите и средствата за измерване; погрешност (грешка) на измерването — разликата между полученото при измерването и истинското значение на дадена величина.
Възможно е да се измерват само конкретни величини, но за обективност при този процес е необходим изборът на единици за измерване (в някои случаи — скали). Единиците за физичните величини представляват конкретни физични величини, на които по определение са присвоени числени значения, равни на единица. Първоначално тези единици са избирани произволно, което силно затруднява работата с тях — много често в различните страни се избират единици, които не съвпадат една с друга. Нараства нуждата от уеднаквяването им и създаването на системи единици. През 1790 г. във Франция се предлага метрична система от единици, в основата на която са положени новосъздадените единици метър и килограм, важно предимство на системата е въвеждането на десетичното делене за образуване на дробни и кратни единици.
Развитието на научно-техничския прогрес довежда до създаването на Международната система измервателни единици (SI, СИ).
в България СИ е въведена на XI генерална конференция по мерки и теглилки през 1960 г. Днес с проблемите на метрологията се занимават специалистите от Националния център по метрология.