АРОУ (Arrow), Кенет Джозеф (23.VIII.1921, Ню Йорк – 21.II.2017 Пало Алто, Калифорния) — американски икономист. Завършва Нюйоркския градски колеж. През 1940 постъпва в Колумбийския университет в Ню Йорк, където изучава математика (получава степен магистър, 1941), след това — икономика. Поради започването на II световна война прекъсва образованието си (1942 – 1946) и служи като офицер метеоролог в Американските военновъздушни сили. След войната продължава образованието си в Колумбийския университет (1946 – 1949) и сътрудничи като изследовател и асистент в Комисията за икономически изследвания „Каулс“ към Чикагския университет (по-късно и в корпорацията „Ранд“).
В комисията Кенет Ароу работи с Тялинг Купманс и други известни икономисти. През 1949 става асистент професор по икономика в Станфордския университет в Пало Алто, от 1953 е редовен професор по икономика, статистика и операционни изследвания. През 1951 защитава докторска Дисертация, публикувана през същата година под заглавие „Social Choice and Individual Values“ („Социален избор и индивидуални стойности“). От 1968 до 1979 е титуляр на катедрата по икономика в Харвардския университет в Кембридж, Масачузетс, от 1980 отново е професор по икономика и операционни изследвания в Станфордския университет. Кенет Ароу насочва интересите си към теорията за равновесието, математическото програмиране и икономиката на благосъстоянието.
Доказва, че логически е невъзможно една общност да направи избор между определен брой възможности, използвайки някакъв метод на гласуване, без това да противоречи отчасти на предимствата на изразените от индивидите възможности — т. е. доказва в теоремата на невъзможността, че не може да се намери система, която да бъде едновременно рационална и егалитарна. Работи съвместно с Жерар Дебрьо върху известното доказателство за съществуване на състезателно равновесие в абстрактния мултипазарен модел на икономиката. В труда си „An Extension of the Basie Theorems of Classical Welfare Economics“ (1951; „Едно разширение на основните теореми на класическата икономика на благосъстоянието“) Ароу показва не само, че равновесието на конкурентния пазар е Парето-ефективен, но и че всяко Парето-ефективно разпределение може да се получи с помощта на пазарни сили. Той внася значителен принос в общия балансов анализ, допринася и за изясняване на теорията за вземане на решение при несигурност и на теорията за растежа. През 1972 съвместно с Джон Хикс получава Нобеловата мемориална награда за икономически науки за „пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието“.
Ароу е член на Американската национална Академия на Науките, Финската Академия на Науките, Британската Академия на Науките, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и на Иконометричното дружество.