Видовете от този разред се характеризират с наличието на жълтозелени или жълто-кафяви пластиди, съдържащи фикопирин и два хетеродинамични флагелума. Единият е разположен надлъжно, а другият е перпендикулярен на първия. Често динофлагелидите имат целулозна черупка, образувана от отделни щитчета. Обитават както сладките води, така и моретата и са важна съставна част от фитопланктона. При определени условия някои морски видове се развиват в масови количества на огромни акватории и причиняват т.н. „цъфтеж“ на морето, често придружен с неприятни и пагубни последици. Между динофлагелидите се срещат и паразити, предимно на морски ракообразни. Основният размножителен процес е пряко делене на две, но при някои видове съществува и полов процес – копулация.
1 – пипало; 2 – ядро;
3 – централна плазма;
4 – цитоплазмени израстъци в желеобразното тяло
Динофлагелидите са голяма, хетерогенна група, която се разделя на множество семейства. От сем. Noctilucidae най-широко разпространен и добре изучен е рода Noctiluca. Видът N. scintillans живее в планктона на топлите и умерени морета, включително и в Черно море. Има субсферично тяло и притежава едно пипало, което е способно да извършва широки ундулиращи движения (фиг. 11). Сферичното тяло на Ноктилука е изпълнено с прозрачна водниста материя, през която преминават множество разклонения на цитоплазменото тяло. Централното цитоплазмено тяло съдържа едно ядро и множество мастни капки. N. scintillans често причинява „светене“ на моретата, в които се развива масово. То се дължи на окисление на мастните капки в цитоплазмата, които са богати на фосфорни съединения. Светенето е доста силно, особено в тихо море, когато лодки или морски животни причиняват леко вълнение и дразнене на животните.
Certatium hirundinella. Виждат се целулозните щитчета на черупката и скулптурата им
В сем. Ceratidae са обединени планктонни камшичести, черупката на които обикновенно е триъгълна и снабдена с дълги шипове, увеличаващи повърхността на тялото. Обитават както моретата, така и пресноводните езера. С. hirundinella е широко разпространен сладководен вид. Има 4 различно дълги шипове (фиг. 12). В моретата обикновен вид е С. trypos, който има 3 шипа.
Наличието на целулозна или псевдохитинена черупка е позволило някои динофлагелиди да се запазят в седиментите от минали геологични епохи. Днес са познати над 100 вида фосилни динофлагелиди, които с успех се използват в стратиграфията.