Артилерия и военноморски флот

Към категорията на войските, влизащи в системата капукулу, се числи и артилерията. За първи път тя се появява в османската армия към края на XIV В., НО нейното организиране и развитие се дължи на Мехмед II, който построява в новата столица леярна за оръдия (Топхане). През 1514 г. в османската армия има 348 артилеристи, сред които и известен брой християни. Истинския си апогей османската артилерия достига при Сюлейман I Великолепни, когато технически и качествено тя превъзхожда артилерията на противниците на Османската империя. Арсеналът Топхане се разширява и леярите от столицата често са изпращани в граничните крепости, където има условия за леене на оръдия и гюлета. Успоредно с производството на оръдия и гюлета се обучават и формират артилерийските части на османската армия. Артилерийският състав чувствително се увеличава – от 695 артилеристи през 1527 г. след четиридесет години техният брой достига 1 204 човека.

Османците дължат създаването и развитието на своята артилерия на европейските специалисти. Особено голяма е заслугата на немските и унгарските майстори леяри. Тяхното присъствие във военната система на османската армия е от времето на Мехмед II, който пръв от османските владетели разбира необходимостта от артилерия. Той, както и следващите поколения способни държавници, разбират, че бъдещето на османската военна имперска доктрина зависи и от организирането на съвременна и добре оборудвана военнотехнически артилерия.

Кораб от османския флот
Кораб от османския флот, рисунка XVI в.
Още по времето на Орхан османската държава осъзнава необходимостта от флот. Според хроникалната информация и изследвачите на проблема след първите завоевания в Европа османците събират примитивна за времето флотилия. Нейна постоянна база става Галиполи. През XV и XVI B., когато империята организира мащабни военноморски експедиции в Черно море, в Средиземноморието до северните брегове на Африка и в Червено море и воюва с венецианците, генуезците, испанците, португалците, морските пирати, се изгражда военноморски флот, който не само съперничи на своите противници, но често ги превъзхожда многократно по численост и военнотехнически и тактически възможности. Новата военна професия, непривична и несъвместима с номадското социално начало на османската войска, налага използването на гърци, италианци, каталунци и дори провансалски французи. В началото на XVI B. защитата на морската база в Галиполи се осигурява дори от гърци, които като компенсация за това сътрудничество със завоевателя са освободени от плащането на данъци.

Санджакбеят на Галиполи изпълнява и функциите на главнокомандващ (капуданпаша) на османския флот. Постепенно негова втора база става Галата. При Сюлейман I Великолепни кварталът се превръща в основна корабостроителница на Османската империя. Османският флот се състои от гребни кораби и платноходи. Моряците в османския флот се наричат левенди. По време на военноморски експедиции още при Мехмед II флотът може да транспортира по море над 100-хилядна армия с коне и артилерия. Гребците са предимно роби и престъпници. Като помощна работна ръка във флота са изпращани контингенти на аджемиогланите. След превръщането на османската държава в световна империя обект на специални грижи на централната власт е създаването и развитието на флот, който през XVI B. вече не само съперничи, но и превъзхожда флотилиите на известните по това време морски държави. За издръжката на платената войска Османската империя изразходва огромни финансови средства. При Мехмед II от целия едногодишен държавен доход в размер на 6 426 кг злато разходите за двореца и войската се равняват на 4 908 кг злато. При Сюлейман I Великолепни само за изплащане на заплатите на еничарите се изразходват между 35 и 42 % от държавните приходи. Тези факти показват, че военното величие на османската държава през XV и XVI B. се дължи преди всичко на съществуването на нейната платена войска, за поддържането на която данъкоплатците плащат неимоверно високи и разнообразни данъци.