То е отличителен признак при всички живи организми. Способността за размножаване се основава в крайна сметка на свойството на дезоксирибонуклеиновите киселини (ДНК) да се удвояват при запазване на първоначалния строеж (репликация). ДНК е носител на наследствената информация. Нейното удвояване е предпоставка за предаване на генетичната информация от поколение на поколение, като унаследяването й става обикновено без промяна.