Разред Дипломонадиди (Diplomonadida)

Към този разред спадат зоомастигофори, които имат двоен набор от органели и двустранна (билатерална) симетрия на тялото, флагелумите са от 2 до 8, а ядрата са винаги 2. В някои свободно живеещи видове има и по 2 цитостома. Митохондрии и Голджиев комплекс липсват. Клетъчната обвивка е тънка и гъвкава. Образуват устойчиви цисти. Срещат се както свободно живеещи, така и паразитни форми.

Размножават се по безполов път чрез делене на две. При някои видове безполовото размножаване се предшества от инцистиране. В цистата ядрата се делят неколкократно и в резултат се получават по много индивиди едновременно.

Род Octomitus обединява паразитни видове, с билатерално симетрично тяло и по 4 флагелума от двете страни. Един от тях – О. intestinalis truttae понякога причинява смъртност при малките пъстърви (фиг. 25).

Octomitus intestinalis
Фиг.25. Octomitus intestinalis

Голям интерес от паразитологично и медицинско гледище представляват видовете от род Giardia (=Lamblia). Те паразитират в широк кръг гостоприемници, включително и в човека.

Тялото на Giardia има крушовидна форма със стеснен заден край (фиг. 26). Гръбната страна е изпъкнала, а коремната е вдлъбната и изпълнява функциите на прикрепителен орган със сложна ултраструктура.

Gardia intestinalis
Фиг.26. Gardia (Lamblia) intestinalis -изглед oт вентралната страна

Видовете от род Giardia паразитират в много гръбначни животни и човека. В дванадесетопръстника и предните отдели на тънкото черво на човека паразитира G. (L) intestinalis, която причинява космополитно разпространеното заболяване гиардиазис или ламблиоза на човека. Паразитите се захващат с коремната вдлъбната страна за епителните клетки на червата и се хранят с разтворени и смлени хранителни вещества на гостоприемника, които поемат чрез пиноцитоза. Под влияние на перисталтичните движения на червата и хранителния ток паразитите непрекъснато се отнасят към средните и задни отдели на червото. Тук под влияние на по-високата киселинност на средата животните се инцистират. Цистите, увлечени с чревното съдържимо, се изхвърлят във външната среда. В редки случаи, при много силни чревни разтройства, с фекалиите могат да се изхвърлят и трофозоитите, които обаче бързо загиват във външната среда. Заразяването на нови гостоприемници става чрез поглъщане на цисти на паразита.

Гиардиозата (ламблиозата) е широко разпространено заболяване на човека, особено при децата. Според различни изследвания процентът на заразяване на децата в България е между 2 и 7 %. Интензивността на паразитите в човека е много висока и според някои автори достига до 1 милион клетки на 1 cm² от чревния епител. С фекалиите на болни от ламблиоза за едно денонощие се отделят до 300 милиона цисти.