АСТЪН (Aston), Франсис Уилям (1.IX.1877, Харбърн – 20.XI.1945, Кембридж) — английски химик и физик. Баща му е фермер и търговец. През 1893 Астън постъпва в Мейсън Колидж в Бирмингам (днес Бирмингамски университет), в който учи химия при Уилям Тилден и Пърси Франкланд и физика при Джон Пойнтинг.
От 1898 работи с Франкланд върху оптичните свойства на производните на винената киселина. От 1900 до 1903 е химик в пивоварна; през това време построява собствена лаборатория в бащиния си дом и конструира апаратура за изследване на електрически разряди във вакуум. От 1903 до 1908 продължава обучението си в Бирмингамския университет, заедно с Пойнтинг изследва круксовото тъмно пространство в газоразрядна тръба и открива, че размерът му е пропорционален на налягането на газа и на големината на електрическия ток.
Франсис Астън доказва съществуването на още едно, първично, тъмно пространство (наречено астъново) близо до катода на тръбата. През 1909 става асистент на Джозеф Джон Томсън в Кавендишката лаборатория при Кембриджкия университет и в Кралския институт в Лондон и заедно с него открива съществуването на стабилния изотоп на неона. През 1914 защитава докторат в Бирмингамския университет, през 1918 завършва Кембриджкия университет. От 1914 до 1918 работи в Кралския авиационен институт във Фарнбъро.
През 1919 конструира първия мас-спектрограф — уред за разделяне (и регистриране) на ускорени йони според отношението на масата им към електрическия им товар чрез електрически и магнитни полета. С него Астън доказва, че и стабилните химически елементи имат изотопи и открива 213 от тях. Формулира и целочисленото правило, според което атомните маси на изотопите се изразяват винаги с цели числа, равняващи се на общия брой на протоните и неутроните в ядрото.
През 1922 Франсис Астън получава Нобеловата награда за химия „за откриването посредством мас-спектрографа на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи и за формулирането на целочисленото правило“. През 1925 конструира мас-спектрограф с голяма разделителна способност, с който измерва с голяма точност масата и определя масовия дефект на множество изотопи. На основата на получените данни през 1927 построява първата крива на коефициентите на опаковка, която характеризира енергията на връзката на атомното ядро. От 1936 е председател на Комитета за атома при Международния съюз по химия. До края на живота си е преподавател в Тринити Колидж при Кембриджкия университет; завещава цялото си имущество на колежа.
Астън е член на лондонското Кралско дружество, на Италианската академия на науките и на академията на науките на СССР.