АРЕНИУС (Arrhenius), Сванте Аугуст (19.II.1859, имение Вейк, близо до Упсала — 2.Х.1927, Стокхолм) — шведски химик и физик. Баща му е инспектор в университета в Упсала. От малък Арениус проявява забележителни способности в областта на биологията, физиката и математиката.
От 1876 учи физика, химия и математика в университета в Упсала. През 1881 отива в Стокхолм; във Физическия институт на Шведската Академия на науките започва да изучава електропроводимостта на разтвори на електролити. Арениус стига до извода, че разтворите на електролитите се състоят от частично дисоциирани молекули (йони), поради което провеждат електрически ток. Това е и темата на докторската му дисертация, която защитава в университета в Упсала през 1884. По-късно тя прераства в теория за електролитната дисоциация — едно от най-значителните обобщения в химия та през XIX в. и основа за развитието на физикохимията като самостоятелна наука. От теорията му се заинтересуват едни от най-известните химици и физици по това време и през следващите няколко години Арениус работи с някои от тях — с Вилхелм Оствалд в Политехническия институт в Рига, с Фридрих Колрауш в университета във Вюрцбург, с Лудвиг Болцман в университета в Грац и с Якоб Вант Хоф в университета в Амстердам.
С теорията на електролитната дисоциация Арениус обяснява връзката между явления, които дотогава изглеждат твърде отдалечени едно от друго, като електропроводността и реакционната способност на разтворите на електролити. Въз основа на представата за образуване на активни частици в разтворите Арениус създава обща теория за образуването на активни молекули при химическите реакции. През 1889 доказва, че скоростта на реакцията се определя от срещите само на активните молекули, рязкото й нарастване при повишаване на температурата се дължи на увеличаването на броя на активните молекули в системата. За активиране на молекулите е необходима допълнителна, активираща енергия. Извежда и едно от основните уравнения на химическата кинетика (уравнение на Арениус), което изразява зависимостта на скоростта на химическата реакция от температурата. Арениус е назначен за професор по физика (1895) и ректор (1897). на Стокхолмския университет. През 1903 получава Нобеловата награда за химия като „признание за изключителните му заслуги за напредъка на химията с неговата теория за електролитната дисоциация“.
Арениус работи и в областта на електрохимията, астрономията и астрофизиката (върху образуването и еволюцията на небесните тела, влиянието на слънчевата радиация върху атмосферата и др.), приложението на физикохимични закони в биологичните процеси. От 1905 до края на живота си е директор на Института по физикохимия към Нобеловия комитет в Стокхолм.
Арениус е член на Шведската Академия на науките, на лондонското Кралско дружество и на Германското химическо дружество.