Когато Фигерес е избран за президент (1972), Оскар Ариас Санчес става министър на националното планиране и икономическата политика. През 1975 е избран за секретар на Националната либерална партия, през 1979 — за генерален секретар. Той представлява партията на няколко конгреса на Социалистическия интернационал. През 1978 е избран за депутат в парламента на Коста Рика. Става президент през 1986; противопоставя се на дейността на контрите (подкрепяни от САЩ), които от територията на Коста Рика се прехвърлят в Никарагуа. Въпреки че критикува политическата система в Никарагуа, Оскар Ариас Санчес се стреми да ангажира страната и другите държави от Централна Америка с мирния процес. През май 1986 той се среща с президентите на Гватемала, Салвадор, Хондурас и Никарагуа, за да дискутират предложенията на групата Контадора за мирно решаване на конфликтите в района.
Не се стига до споразумение, но през 1987 Оскар Ариас Санчес отново ги поканва на среща, на която им предлага свой план за мир; петимата президенти приемат плана на 7.VIII.1987. През 1987 Оскар Ариас Санчес получава Нобелoвата награда за мир като признание за постигнатите резултати в областта на мирното решаване на конфликтите в Централна Америка, за създаването и утвърждаването на плана за мир.