АСТУРИАС (Asturias), Мигел Анхел (19.Х.1899, гр. Гватемала — 9.VI.1974, Мадрид, Испания) — гватемалски поет, белетрист, журналист. Произхожда от семейство на съдия и учителка. Родителите му са преследвани поради несъгласието им с диктаторския режим на президента Естрада Кабрера. Като студент по право в университета „Сан Карлос“ в Гватемала Астуриас участва във въстанието през 1920. Въпреки че Кабрера е отстранен от власт, политическите вълнения и преследвания продължават.
След дипломирането си (1923) Мигел Анхел Астуриас напуска Гватемала. Установява се в Париж, където записва етнология в Сорбоната. В продължение на 5 г. учи при Жорж Рено — специалист по митове и култура на маите, и превежда негови книги на испански език. Силно е повлиян от творбите на френските сюрреалисти — намира тяхното светоусещане за по-близко до латиноамериканската действителност, отколкото това на традиционните западни рационалисти. През този период Астуриас написва първите си книги: „Leyendas de Guatemala“ („Гватемалски легенди“) — поетично описание на живота и културата на маите преди идването на испанците, публикувана в Мадрид през 1930, и „El senor presidente“ („Сеньор президентът“) — роман срещу диктатурата, публикуван едва през 1946 в Мексико. През 1928 Мигел Анхел Астуриас посещава Куба и Гватемала и чете лекции. Завръща се в Гватемала през 1933.
След 1944, при сравнително по-демократичния режим в Гватемала, е културен аташе в Мексико и Аржентина, посланик в Салвадор. Тогава създава най-значителните си романи. През 1954 политическата обстановка отново се променя и Астуриас е лишен от гражданство. Живее в Чили (където се сближава с Пабло Неруда), Аржентина и Италия. От 1966 до 1970 е посланик в Париж, след което се посвещава изцяло на литературата. Ярък израз в творчеството на Мигел Анхел Астуриас намира социалният протест срещу тежката съдба на селяните — „Hombres de maiz“ (1949; „Хора от царевица“), така наречената бананова трилогия — „Viento fuerte“ (1950; „Ураган“), „El papa verde“ (1954; „Зеленият, папа“), „Los ojos de los enterrados“ (1960; „Очите на погребаните“). Астуриас е основоположник на така нареченият магически реализъм в латиноамериканската литература, пресъздава реалистично действителността, като се опитва да я осмисли през призмата на митологичното съзнание на индианските народи. През 1967 е удостоен с Нобеловата награда за литература „за яркото му постижение, дълбоко вкоренено в националните черти и традиции на латиноамериканските индиански народи“.