АУН САН СУ ЧИ (Aung San Suu Kyi) (19.VI.1945, Бирма, от 1989 – Мианмар) — бирманска общественичка, радетелка за демокрация и човешки права.
Дъщеря на Аун Сан, борец за независимост на Бирма, убит през 1947. Майка и е дипломатка. Ранните си години Аун Сан Су Чи прекарва в чужбина. Получава (1967) научна степен по политика, философия и икономика в Сейнт Хюс Колидж, Оксфорд.
През 1969 – 1971 работи към ООН в Ню Йорк. Омъжва се за Майкъл Арис, британски специалист по проблемите на Тибет. Известно време семейството живее в Кралство Бутан. Към средата на 70-те г. се преместват в Оксфорд, където Аун Сан Су Чи продължава научните си изследвания в областта на съвременната история и литература на Бирма. Посещава университета в Киото, Япония, и Индийския институт за съвременни науки в Ню Делхи. При завръщането си в Оксфорд (1988) изоставя научната си кариера и решава да посвети живота си на Бирма. Следвайки стъпките на баща си, тя обстойно изучава процесите, които настъпват с извоюване независимостта на Бирма. Прави задълбочени проучвания върху бирманското културно наследство, чрез които се стреми да привлече вниманието на световната общественост върху политическата ситуация в Бирма. През 1988 майка й заболява тежко и Аун Сан Су Чи се завръща в Бирма. Става свидетелка на политически размирици, резултат от военния режим, наложен в страната през 1962.
Провежданите мирни демонстрации са посрещани с репресии от страна на полицията. Аун Сан Су Чи решава да се включи в политическата борба на своя народ и през август 1988 изпраща отворено писмо до правителството. В него предлага да се състави консултативен комитет от уважавани и независими личности, който да управлява страната до провеждането на свободни и демократични избори. Подчертава необходимостта от дисциплина и неупотреба на сила и от двете страни, незабавното освобождаване на политическите затворници. Няколко дни по-късно произнася реч пред стотици хиляди хора в Рангун, в която представя политическа програма, основана на зачитането на човешките права, демокрацията и ненасилието.
На 18 септември представителите на режима реагират, като засилват ограниченията. Създаден е Държавен съвет за възстановяване на реда. Въведен е специален закон, забраняваш събранията и митингите. Въпреки че политическите партии не са забранени, на практика те нямат никаква възможност за действие. Аун Сан Су Чи и няколко представители на опозицията основават Национална лига за демокрация. Въставайки срещу забраната на събранията и срещу военните провокации, Аун Сан Су Чи организира политически събрания в цялата страна. Нейното влияние става толкова голямо, че властите дълго не се решават да я спрат. През юли 1989 е поставена под домашен арест. На проведените избори (май 1990) Националната лига за демокрация печели 80% от местата в парламента — изключителен триумф за опозицията. Тези резултати не са желани от управляващия режим и скоро изборите са анулирани. Държавният съвет за възстановяване на реда продължава да управлява. Днес режимът в Мианмар се очертава като един от най-репресивните в света.
През 1991 Аун Сан Су Чи получава Нобеловата награда за мир. Тя не може да присъства на церемонията по награждаването и наградата е връчена на сина и Александър.