БАЙЕР (Ваеуег), Йохан Фридрих Вилхелм Адолф фон (31.Х.1835, Берлин — 20.VIII.1917, Щарнберг, близо до Мюнхен) — германски химик. Баща му е геодезист и офицер в Генералния щаб на пруската армия, майка му е дъщеря на известния юрист и историк Юлиус Хитциг. Байер проявява интерес към химията още като ученик. Следва математика и физика в Берлинския университет. След това учи химия при Роберт Бунзен и Аугуст Кекуле в Хайделбергския университет, където започва да се занимава с органична химия и ръководи изследвания върху органоарсениевите съединения, за което получава докторат (1858).
През 1860 е назначен за преподавател по органична химия в Училището за занаяти в Берлин (днес Берлински технически университет) и създава в него лаборатория за научни изследвания. Насърчаван от Кекуле, Байер започва да изследва структурата на органичните съединения. Установява структурата на природното индиго и за пръв път го синтезира от изатин (1870). По-късно синтезира и изатин, което дава възможност за промишлено производство на индиго. През 1872 е назначен за редовен професор по химия в новооткрития Страсбургски университет, в който също създава лаборатория, станала център на многобройни и важни изследвания. Байер продължава да работи върху индигото, барбитуровата киселина, фталеините, синтезира десетки нови багрила (фенолфталеин, флуоресцин и др.).
През 1875 е назначен за професор в Мюнхенския университет на мястото на Юстус фон Либих. Много от студентите, които обучава в университета, стават изтъкнати учени — Лудвиг Клайзеи, Рихард Вилщетер, Едуард Бухнер, Карл Гребе, Карл Либерман, Ото Фишср и Емил Фишер. Приносът на Байер за развитието на химическата наука е както в областта на експерименталната, така и в областта на теоретичната химия. Изследванията му върху структурата на бензола, тавтомерията, оксониевите соли, фталеините, терпените, пикочната киселина са принос в развитието на органичната химия, а теорията му за напрежението на валенциите свързва тетраедричния модел на въглеродния атом с енергетичното съдържание на молекулата. За 50-годишнината си Байер получава благородническа титла (1885).
През 1905 му е присъдена Нобеловата награда за химия „за приноса му в развитието на органичната химия и на химичната индустрия чрез работите му върху органичните багрила и хидроароматните съединения“. Поради влошено здраве през следващата година напуска преподавателската работа и се оттегля във вилата си в Щарнберг, в която продължава изследванията си върху нови класове органични съединения.
Байер е член на Берлинската Академия на науките и на Германското химимическо дружество.