В този голям и хетерогенен разред са включени просто устроени саркодови, чието тяло е голо, покрито с тънка еластична цитоплазмена мембрана, наречена плазмалема. Размерите на тялото варират в широки граници – от 10 µm до 2-3 mm, а формата е променлива поради липсата на скелет или скелетни елементи (фиг. 29).
Общ изглед под светлинен микроскоп
Цитоплазмата на амебите е диференцирана на пластове (фиг. 30). Обикновено под плазмалемата се наблюдава пласт от по-светла, хиалинна цитоплазма, наречена ектоплазма. Под ектоплазмата се намира гранулирана ендоплазма, която от своя страна се диференцира на пласт централно разположена по-течна цитоплазма – плазмазол и заобикалящ я пласт от по-желатинизирана цитоплазма, наречена плазмагел.
1 – ектоплазма;2 – ендоплазма (плазмагел);3 – ендоплазма (плазмазол);4 – хранителни вакуоли;5 – екскреторни кристали;6 – съкратителна вакуола;7-ядро;8 – клетъчна мембрана (плазмалема)
Амебите се движат с помощта на псевдоподи. Освен за движение псевдоподите са и органели за хранене. Амебите се хранат с едноклетъчни и многоклетъчни водорасли, бактерии и други дребни едноклетъчни, които обхващат с псевдоподите си и включват в цитоплазмата. В цитоплазмата на амебите често могат да се наблюдават по няколко храносмилателни вакуоли в различна степен на смилане. Този начин на обхващане и включване на хранителните частици в смилателни вакуоли в ендоплазмата се нарича фагоцитоза. В смилателните вакуоли се отделят различни ферменти за смилане на въглехидратите, белтъчините и липидите. Несмлените остатъци във вакуолата се изхвърлят отново във външната среда през различни участъци на плазмалемата.
В цитоплазмата на сладководните амеби се наблюдават една или няколко свивателни вакуоли, които периодически нарастват, достигат определен обем и чрез бързо свиване на цитоплазмата изхвърлят течното си съдържание през плазмалемата във външната среда. Времето между две последователни изпразвания на свивателните вакуоли е от 1 до 5 минути и поради това те се наричат още пулсиращи вакуоли. Тяхната функция е осморегулаторна, тъй като концентрацията на разтворените в цитоплазмата соли е по-висока от тази във бодната среда и съществува значителна разлика в осмотичното налягане на цитоплазмата и околната среда. Поради това през плазмалемата непрекъснато навлиза прясна вода в тялото на животното.
Освен осморегулираща функция свивателните вакуоли изпълняват и отделителна, а вероятно и дихателна функция. Чрез изхвърлената от тях вода се изнасят и част от продуктите на обмяната на веществата, а с постъпващата от външната среда прясна вода се внася разтворен кислород.
Голите амеби са обикновено едноядрени, но се срещат и многоядрени видове. В ядрото съществува по 1 или повече ядърца или нуклеолуси. Повечето амеби притежават способност да образуват устойчиви цисти при настъпване на неблагоприятни външни условия (ниски или високи температури, липса на храна, промяна в киселинността и др.).
Голите амеби се размножават по безполов начин, чрез делене на две.
Амебите се делят на голям брой семейства, включващи много родове и видове.
Често срещан вид в сладките води е Amoeba proteus (фиг. 29; фиг. 30). Тялото на амебата е доста едро (300-600 µm) и при движение образува по няколко лобоподи. Животните се хранят с едноклетъчни водорасли, бактерии, органически частици и дребни първаци, които обхващат с псевдоподите си.
Паразитните амеби на животните и човека спадат главно към сем. Entamoebidae. Видовете от това семейство паразитират предимно в празнината или мукозата на червото и по-рядко в други празнини или тъкани на тялото. Хранят се чрез фагоцитоза с бактерии, но могат да поглъщат и червени кръвни клетки или части от разрушени клетки.
Често срещан и силно патогенен вид за човека е Е. histolytica – причинител на амебната дизентерия (фиг. 31). Видът Е. histolytica съществува в човека в две форми – малка и голяма, които се отличават не само по морфология (главно размери), но и по степен на патогенност. В празнините на червата на здравите хора обикновено живее малката форма Entamoeba histolytica forma minuta (10-16 µm в диаметър), която се храни с чревни бактерии. Тя се нарича още празнинна форма и нейното присъствие в червата се определя като амебоносителство.
a – трофозоит (голяма форма) c поети червени кръвни телца в ендоплазмата б – малка (предцистна форма) в-д – цисти на Е. histolytica в различна степен на зрялост
В някои случаи обаче, най-вероятно след простудни или стресови състояния, промяна в хранителния режим или настъпили разтройства в секреторната функция на някои храносмилателни органи, малките форми на Е histolytica започват да отделят протеолитични ферменти, да смилат и ерозират клетките на чревния епител и да навлизат между чревните власинки в мукозата и субмукозата на червата. Този процес е свързан и с бързо безполово размножаване на паразита. Амебите започват да фагоцитират червени кръвни клетки и бързо увеличават размера си до 20-25 µm. Тази едра патогенна форма на паразита е наречена Е. histolytica forma magna и именно тя причинява амебна дизентерия.
Амебната дизентерия е широко разпространено заболяване главно в страните с тропичен и субтропичен климат. Милиони хора, предимно деца страдат от това заболяване, което се съпровожда с кървави диарии и остри болки в коремната област.
Освен Е. histolytica в червата на човека паразитират и други видове голи амеби от родовете Entamoeba, Endolimax, Jodamoeba и др. Entamoeba coli е най-често срещаната чревна амеба в човека, която се развива главно в дебелото черво, но се счита за безвредна. Видът паразитира и в червата на свинете.
В устната празнина на човека паразитира видът Е. gingivalis. Размерите на трофозоитите достигат до 35 µm в диаметър, а цисти досега не са наблюдавани. Срещат се предимно в хора с развалени зъби, но липсват доказателства за патогенност на този вид.
При домашните животни паразитни амеби са намерени в свинете (Е. suis и Е. debliecki), в патиците (Е. anatis), в кокошовите птици (Е. gallinamm), в зайците (Е. cuniculi) и мн. други.
Род Naegleria обединява дребни амеби, движещи се обикновено с един широк, моноподиален псевдопод, които имат способност понякога временно да образуват и два флагелума (фиг. 32). Размерите им не надвишават 20-30 µm и имат едно ядро и една свивателна вакуола. Широко разпространен вид е N. gruberi, който обитава разнообразни пресноводни басейни и влажни почви. Но през последните 30 години бяха открити и някои патогенни видове от този род, които причиняват тежки заболявания на човека. Към патогенните видове спадат N. fowleri, N. jadini и др., които обитават сладководните басейни с по-висока температура на водата (28°-37°С). Понякога те се развиват и в плувни басейни с термална или затоплена вода. Описани са случаи, когато амебите навлизат през носоглътката и обонятелния нерв в мозъка на човека, където се размножават бързо и в резултат се развива остро възпаление на мозъчните обвивки и мозъка, известно като първичен амебен менингоенцефалит с висок процент смъртност. Установено е, че и някои други голи амеби, например от рода Acanthamoeba, могат да причиняват амебен менингоенцефалит или да навлизат в трахеята и бронхите и да причиняват заболявания на дихателните пътища на човека (фиг. 32).
а и б – амебна и флагелатна форма на Naegleria sp., в – също, циста г – Acanthamoeba astronyx д – също, циста
Към род Vahlkampfia се отнасят амеби, които се движат с помощта само на един широк други голи амеби, например от рода Acanthamoeba, могат да причиняват амебен менингоенцефалит или да навлизат в трахеята и бронхите и да причиняват заболявания на дихателните пътища на човека (фиг32).
Към род Vahlkampfia се отнасят амеби, които се движат с помощта само на един широк псевдопод и не образуват флагелуми. Заедно с други родове амеби, които се движат само с един монопоидален псевдопод ги обединяват в обща група – Limax амеби. Някои видове водят коменсален начин на живот главно в храносмилателната система на гръбначните животни. Обикновени сладководни видове и в България са V. lacpstris, V. hartmanni и др.