Тялото на хелиозоите е обикновено сферично и е обвито от пихтиеста или желатинизирана обвивка. Съществуват и хелиозои, чието тяло е защитено от външен скелет. Когато тялото е защитено в цялостна външна черупка, като например при род Clathrulina, по черупката има различен брой отвори, през които се издават аксоподите. При други хелиозои външният скелет е образуван от отделни скелетни елементи, които са потопени в пихтиеста обвивка около цитоплазменото тяло. Съществуват и видове, които си изграждат външен скелет от аглутинирани в пихтиестата обвивка песъчинки, детритни частици и др.
Цитоплазмата на хелиозоите е диференцирана на два слоя: екто- и ендоплазма. Ектоплазмата е по-светла, хиалинна и обикновено силно вакуолизирана. Вакуолите са от два типа: хранителни и пулсиращи. Хранителните вакуоли постоянно постъпват в ендоплазмата, където се извършва смилането, а свивателните вакуоли са разположени в близост до клетъчната обвивка и през определени интервали от време изпразват съдържанието си във външната среда.
При някои сладководни хелиозои (например от p. Acanthocystis) в ектоплазмата има и множество зоохлорели, които придават на животните зелен цвят.
Ендоплазмата е по-плътна и гранулирана и в нея се съдържат клетъчните органели и различни включения. Броят на ядрата при хелиозоите варира в широки граници. Повечето видове са едноядрени, но са известни и такива, в които броят на ядрата достига до 500 (например Actinosphaerium eicchornii). Двигателните органели на хелиозоите – аксоподите излизат в радиална посока от тялото на животните и се различават от псевдоподите на кореноножките по наличието на една централна ос или филамент в тях, който е образуван от множество микротубули. Тяхната повърхност е зърнеста и лепкава и при допир до тях на други едноклетъчни (инфузории, камшичести и др.) последните залепват и чрез прибиране на аксоподите биват включвани първоначално в ектоплазмата, а по-късно и в ендоплазмата на хелиозоите (фиг. 39).
Хелиозоите имат типично холозойно хранене и са хищници. Малко видове се хранят и с растителна храна (предимно водорасли, двуразделки и др.) или са сапрофити. Хелиозоите улавят жертвите си (дребни инфузории, камшичести и др.) с помощта на лепкавите аксоподи, които след това се скъсяват и въвеждат уловените жертви в цитоплазмата.
Хелиозоите се размножават както по безполов, така и по полов път. Познати са общо три начина на безполово размножаване: просто делене на две, множествено делене и пъпкуване. Половото размножаване е познато само при няколко вида и се нарича автогамия или педогамия.
Досега са известни около 100 вида хелиозои, които населяват предимно сладките води и водят пелагичен начин на живот. Малко видове са морски, а има и такива, които обитават както сладките, така и солените води (убиквисти). Те са обединени общо в 5 разреда.
Към разред Actinophrydia спадат космополитично разпространените родове Actinophrys и Actinosphaerium, които са широко разпространени в сладките води и в България. Видът Actinophrys sol е едноядрен и диаметърът му варира от 20 до 90 µm. Близък до него по морфологични белези е описаният от Valkanov (1940) вид A. pontica, който обитава крайбрежието на Черно море и се отличава с по-къси аксоподи и силно вакуолизирана ектоплазма (фиг. 40). Най-широко разпространен вид от p. Actinosphaerium е A. eicchhornii, който достига значително по-едри размери (средно 200-300 µm в диаметър) и броят на ядрата му варира от 20 до 500 (средно 100-200 ядра) (фиг. 39).
Към разред Desmothoracida спадат подвижни или прикрепени хелиозои, чието тяло е защитено в цялостна хитиноидна или силициева обвивка (черупка), снабдена с множество пори или отвори, през които се издават аксоподите. Размножават се с помощта на зооспори, снабдени с един или два флагелума. Обикновен вид от този разред в сладките води и у нас е Clathrulina elegans (фиг. 41). Диаметърът на тялото е около 80 µm, а черупката е с множество овални или полигонални отвори, през които се издават филоподите. Животните се прикрепват към субстрата със стълбче, което е хомологично по начина на образуването си с флагелумите на камшичестите.