Обхваща малка група едноклетъчни (около 400 вида), които водят паразитен или коменсален начин на живот в червата и клоаката на студенокръвните гръбначни животни. Тялото им е покрито равномерно с множество къси камшичета, които наподобяват по морфологията и функциите си ресничестия апарат на инфузориите. Притежават от 2 до голям брой еднакви ядра, разпределени равномерно
в цитоплазмата.
Големината и формата на опалинатите варира в широки граници. Средните им размери са между 100 и 300 µm, но се срещат и видове, надвишаващи 1 mm дължина.
Опалинатите не притежават цитостом и приемат хранителни вещества от храносмилателната система на гостоприемника си чрез ендоцитоза.
Особен интерес представляват ядрата на опалинатите, чиито брой варира от 2 при родовете Protoopalina и Zelleriella до няколко стотици при Cepedea и Ораlinа. Те са сферични, елипсовидни или овоидни и в интерфаза притежават разкъсана хроматинова мрежа и множество полиморфни кариозоми.
Опалинатите се размножават по безполов и полов път. Безполовото размножаване се изразява в митотично делене на ядрата и надлъжна или коса плазмотомия. С настъпването на размножителния период на гостоприемниците настъпва и периода на половото размножаване на опалинатите. Те са пример за много добре синхронизиран еволютивен цикъл на паразита със жизнения цикъл на гостоприемника.
Опалинатите паразитират изключително в студенокръвни гръбначни животни. Техни основни гостоприемници са безопашати земноводни (Anura), а рибите и влечугите, в които досега са намерени единични видове опалинати са вторични гостоприемници. Интересно е да се отбележи, че в безопашати земноводни, които в процеса на развитието си не преминават през стадии на свободни попови лъжички не са открити опалинати.
Подтип Opalinata обхваща един клас – Opalinatea с единствен разред Opalinida и едно семейство Opalinidae. То се разделя на две подсемейства: Protoopalinae, към което се отнасят двуядрени опалинати и Opalininae, обединяващо останалите многоядрени форми. Към първото подсемейство спада род Protoopalina, който има вретеновидно тяло с кръгло напречно сечение и род Zeleriella, чието тяло е сплеснато. В бумките (Bombina) у нас обикновени видове са P. intestinalis и Р. caudatum (фиг. 45, б).
Към второто подсемейство (Opalininae) се отнасят също два рода: Cepedea – който има удължено тяло с кръгло или широко овално напречно сечение и Opalina – с листовидно сплеснато тяло. Обикновени видове в жабите са С. dimidiata (фиг. 45, в), която паразитира в Rana ridibunda, Bufo bufo, B. viridis и gp. u Opalina ranarum (фиг. 45, а), която е често срещан паразит в Rana ridibunda, R. temporaria, Bufo bufo, B. viridis u gp.