Метеорология

Метеорология (от грц. meteoros —
издигнат нагоре, небесен, и
logos — наука).

За най-древни метеорологични
уреди се смятат дъждометърът
и хигрометърът. Отдавна се
използва и ветропоказателят.

Метеорологията изучава атмосферата и процесите, които протичат в нея. Резултатите от подобни изследвания имат голямо значение за човека. Историческите сведения гласят, че с метеорология се занимават още древните гърци; споменава се името на Аристотел. През средните векове метеорологията е една от малкото науки, които успяват да се запазят и развият. През 1597 г. Галилео Галилей изобретява термометъра, а през 1644 г. Торичели създава барометъра, който става скоро един от основните метеорологични прибори.

Едно от най-дълго изучаваните
понятия в метеорологията е
климатът. Пръв за климат
говори древногръцкият учен
Хипарх (II в. пр. н. е.).
Буквалният превод на думата
климат е наклон (наклоняване)
на слънчеви лъчи.
По онова време се смятало,
че климатът зависи само от
географската ширина. През
XVIII и XIX в. М. В. Ломоносов
(1711—1765) и А. Хумболт
(1769—1859) прибавят и
влиянието на вида на земната
повърхност — суша или вода.
Според някои определения днес
климатът зависи от четири
по-важни фактора: географска
ширина, надморска височина,
движение на атмосферата и
вид на земната повърхност.

Съвременната метеорология се подразделя на отделни научни клонове. Сред тях най-голямо значение (особено от физична гледна точка) има физиката на атмосферата, която се занимава с физичните процеси и явления в атмосферата. Но газовата обвивка на нашата планета съвсем не е еднородна, има разлика и в характера на процесите, които протичат в различните й слоеве. Това налага във физиката на атмосферата да се обособят следните направления: физика на околоземния слой, която изучава най-долните атмосферни слоеве; аерология, която изследва свободната атмосфера (там влиянието на земната повърхност е по-слабо); физика на горните атмосферни слоеве (отдалечени от повърхността на земята със стотици, дори хиляди километри). Към физиката на атмосферата се отнася още и актинометрията, която изучава преноса и преобразуването на различните лъчения (в т. ч. слънчевото в атмосферата, хидросферата и на земната повърхност), както и атмосферната оптика, посветена на изучаването на оптичните явления в атмосферата. Може да се причислят и атмосферната акустика, както и учението за атмосферното електричество.

Освен физиката на атмосферата към метеорологията се отнасят и други науки: така например задача на динамичната метеорология е изследването на атмосферните процеси с помощта на теоретичните методи на хидроаеродинамиката, докато синоптичната метеорология е наука, която изучава „капризите“ на времето и методите на предсказването им. Към метеорологията трябва да се причисли и климатологията. Последните две науки използват едновременно както физични, така и географски методи на изследване, но в последно време акцентът при тях пада главно върху физичните.

Особено актуална е авиационната
метеорология — приложна
метеорологична дисциплина с
основна задача осигуряването
на безопасността на полетите
и ефективното използване на
авиацията при различни
атмосферни условия.

В България Главно управление „Хидрология и метеорология“ при БАН ръководи преобладаващата част от научните изследвания и практическите разработки в областта на метеорологията.