Магнитооптика

Магнитооптика (от грц. magnit —
магнитен камък, и оптика).

Ефект на Зееман — „разцепване“,
т. е. разделяне на енергийните
нива и на спектралните линии
на атом или на атомни системи
в магнитното поле; открит е
от холандския физик П. Зееман
през 1896 г. при изследване на
светенето на натриеви пари в
магнитно поле.

Магнитооптиката е отдел от физиката, който изучава промените на оптичните свойства на веществата под влияние на магнитното поле. Много от изучаваните в нея явления са свързани с т. нар. ефект на Зееман. Магнитооптичните ефекти и методите, свързани с тях, се използват при изследване на физико-химичните свойства на веществата, на електронната структура на металите и полупроводниците и т. н. Те са в основата на създадените нови уреди от типа модулатори на светлината, а също и системи за оптичен запис и четене на информация, прилагани в изчислителната техника.

Вж. Магнетизъм и Оптика.