Звездна астрономия

Звездната астрономия изучава закономерностите на пространственото разпределение и движение на звездите, звездните системи и междузвездната материя. Една от основните задачи на този раздел на астрономията е изучаването структурата на нашата Галактика.

Около ядрата на много галактики
звездите се групират във вид на
спирали, наречени спирални ръкави.

През 1543 г. полският учен Николай Коперник чрез измервания стига до извода, че звездите в сравнение със Слънцето са разположени на повече от 1000 пъти по-голямо разстояние от Земята. Въпреки че в действителност тази оценка е стократно по-малка от реалността, тя изиграва своята положителна роля в отстраняването на примитивните представи за обкръжаващата Земята „небесна сфера с неподвижни звезди“.

През 1609 — 1610 г. италианският астроном Галилео Галилей установява, че Млечният път се състои от облаци звезди, а през 1817 г. Уилям Хершел предлага модел на Галактиката ни, който в някои отношения е близък до съвременните представи — сравнително плосък диск, съставен от отделни звезди и разположен успоредно на Млечния път. През 1913 г. за първи път е построена зависимостта между оптичния спектър и светимостта на звездите — т. нар. диаграма на Херцшпрунг — Ръсел, която и до днес е мощно средство за изучаване на звездите и звездните системи. През 1924 г. американците Едуин Хъбъл и Дж. Ричи разделят на звезди спиралните ръкави на някои близки галактики и по този начин доказват сходството на тези галактики с нашата Галактика.

Звездната астрономия често използва данни, получени в другите отрасли на астрономията — предимно тези, които характеризират големи групи обекти. Като се съпоставят статистическите, кинематичните и динамичните характеристики на небесните тела, може да се получат ценни сведения не само за строежа на звездните системи, но и данни за направлението на еволюцията на тези системи.

Вж. Астрономия.