Археоастрономия

Археоастрономия (от грц. arhaios
стар, дребен, и астрономия);
палеоастрономия (от грц. palaios —
стар, древен, и астрономия).

Археострономията е нова наука, която изучава астрономичните познания на отдавна изчезнали цивилизации по мегалитни и други паметници и съоръжения, етнографски материали и фолклора. Среща се и под наименованието астроархеология, а също така и палеоастрономия. Редица съвременни астрономични теории — за избухващите звезди, за дългопериодните минимуми и максимуми (хронологията) на слънчевата активност, черпят доказателства от археоастрономията.

Мегалити (от грц. megas — голям
и litos — камък). Мегалитни
съоръжения се срещат предимно
в Северозападна Европа.
Най-известни са Стоунхендж
и Темпъл-Вуд.

Важни идеи за астрономичното предназначение на мегалитните паметници дава Дж. Локиер. Неговите изследвания са забележителни с остроумните опити да се определи епохата на построяване на мегалитни съоръжения с астрономични средства. Истински подем на археоастрономията настъпва през 60-те години на XX в. в резултат на активните изследвания на американеца Дж. Хоукинс, англичаните Ал. Том и Фр. Хойл и др.

карта на издълбавания Беслет
Карта на издълбавания с диаметър от 4 до 15 ст, открити в района на горско стопанство „Беслет“ (Западни Родопи) върху скална площадка с вероятно астрономично предназначение в древността.

Методите на археоастрономията са разнообразни — археологични, астрономични, физични, климатоложки, етнографски и др. Проблемите й са тясно свързани с тези на общата история на науката, с археологията и етнографията. Като използва най-големите научни открития на XX в., тази наука стига до извода, че много от древните паметници и съоръжения, служили на хората от неолита (7000—2000 г. пр. н. е.) и ранната бронзова епоха (4000—1000 г. пр. н. е.) не само за култови цели, но били и места, където се създавала своеобразна геометрия, правили се системни наблюдения на Слънцето и Луната и се разработвали сложни методи за предсказване на лунните затъмнения.
В нашата страна археоастрономични изследвания се провеждат в района на с. Татул, Хасковска област, горско стопанство „Беслет“ (Западни Родопи) и др.