Кристиан Анфинсен

Кристиан Анфинсен
Кристиан Анфинсен
АНФИНСЕН (Anfinsen), Кристиан Бемер (26.111.1916, Монесън, Пенсилвания) — американски биохимик. Баща му е норвежки емигрант, майка му също е с норвежки произход. Анфинсен завършва органична химия в Пенсилванския университет във Филаделфия през 1939. Става преподавател (1940) в Харвардския университет в Кембридж, Масачузетс; след 3 г. защитава докторат по биохимия в университета. От 1947 е преподавател по биохимия в Харвардското медицинско училище. През 1950 поема ръководството на лабораторията по клетъчна физиология при Национални институти по здравеопазване в Бетезда, Мериленд. Работи в областта на ензимите — вериги от аминокиселини, които се образуват в живите организми и осъществяват обмяната на веществата в тях. Изучава връзката между първичната им структура (подреждането на аминокиселините във вериги) и третичната им структура (пространственото разположение на тези вериги). Анфинсен доказва, че свойствата на ензимите зависят от пространствената им структура. Стига до извода, че ако аминокиселините се подредят правилно във верига, би могло да се синтезира белтъчна молекула, която не се отличава от естествената. Разкрива и първичната структура на ензима рибонуклеаза. До същите открития и изводи (едновременно с Анфинсен и независимо от него) стигат Станфорд Мур и Уилям Стайн от Рокфелеровия институт (днес университет) в Ню Йорк. През 1962 Анфинсен започва отново да преподава в Харвардското медицинско училище; през 1963 се връща в Бетезда и става ръководител на биохимичната лаборатория при Националния институт по болести на ставите, обмяната на веществата и храносмилателната система, в която изучава структурата на множество белтъци. През 1972 Анфинсен получава половината от Нобеловата награда за химия „за работата му върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселинната последователност и биологичноактивната структура“. Другата половина от наградата получават Мур и Стайн. След 1972 Анфинсен започва да изследва интерфероните — белтъци, които имат определящо значение за защитната способност на организма против вирусите и рака. През 1982 е назначен за професор по биология в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор.

Анфинсен е член на Управителния съвет на Вайцмаиовия научен институт в Реховот, Израел, на Американското дружество на биохимиците, на Американската национална академия на науките и на Кралската датска академия.