Вернер Арбер

Вернер Арбер
Вернер Арбер
АРБЕР (Arber), Вернер (3.VI.1929, Гренихен, Швейцария) — швейцарски молекулярен биолог. Завършва естествени науки в Цюрих; от 1953 специализира в отдела но биофизика в Женевския университет. Работи по усъвършенстване на техниката за приготвяне па препарати от бактериофаг (вирус, атакуващ бактериите) за електронномикроскопско изследване. Участва в дискусионна група, пред която представя модела на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), предложен от Джеймс Уотсън и Франсис Крик. Тези занимания пораждат у него дълготраен интерес към физиологията и генетиката на бактериофага. През 1958 Арбер защитава докторска дисертация върху дефектите на мутанти щамове па бактериофага ламбда. Специализира 2 г. микробиология в Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис, посещава лаборатории, изследващи бактериофагите.

Завръща се в Женева и става преподавател в университета. По това време е известно, че са възможни 3 вида взаимоотношения между бактериофага и бактерията: той може да използва нейния клетъчен апарат за своето размножаване, да се вмъкне в бактериалната ДНК, ставайки част от генетичния апарат на бактерията, и да бъде ограничено развитието му чрез разграждане от бактериалните ензими. Последното явление (наречено рестрикция) тогава още не е проучено. Изследванията на Арбер и сътрудниците му показват, че рестрикцията се осъществява от 2 ензима — ендонуклеаза, която разцепва бактериофагната ДНК на няколко фрагмента, атакувайки определени нуклеотиди (по този начин се възпрепятства възпроизвеждането на бактериофага), и метилаза, която предпазва от разграждане на собствената ДНК на бактерията чрез метилиране на нейни идентични нуклеотиди Арбер изолира и пречиства двата ензима; нарича ги рестрикционно-модифицираща система. Изказва мисълта, че те могат да бъдат използвани за прецизни генетични анализи. От 1965 Арбер е професор по молекулярна биология в Женевския университет. През 1970 – 1971 е гост изследовател в отдела по молекулярна биология към Калифорнийския университет в Бъркли. След завръщането си в Швейцария е назначен за професор по молекулярна биология в Биоцентъра към университета в Базел. През 1978 Арбер поделя с Даниел Нейтанс и Хамилтън Смит Нобеловата награда за физиология или медицина „за откриването на рестрикционните ензими и за приложението им в решаването на проблеми на молекулярната генетика“.

В Базелския университет Арбер изследва различните типове генетични системи, генните рекомбинации и отклонения. Той е един от учените, установили, че е възможен обмен на гени и гении елементи между различни генетични системи. Негова е идеята, че измененията в генетичните кодове на бактериите в хода на еволюцията може би се дължат на обмяна на гени.