Финанси и държавни данъци

Един от неотменимите атрибути на всяка държавност е стабилната институционализирана финансова система. Още със създаването на османската държава започва сеченето на собствени монети, наречени “акче-и османи”. Върху тях е написано името на Орхан, тъй като събитието съвпада с неговото управление. Все още обаче османската държава няма уредени собствени финанси. Според разказите на хронистите държавната хазна започва съществуването си от времето на Мурад I. Тогава постъпленията в нея се набират главно по линия на онаследената от другите мюсюлмански държавни формации система на пенчика. Тепърва предстои създаването на османска данъчна система и фискален апарат. Този процес се ускорява благодарение на влиянието на византийско-балканската фискална система.

Синтезът на османо-мюсюлманската традиция с многовековния опит на Византия и балканските държави във финансовата сфера получава юридически завършек в законоведческата дейност на Мехмед II Фатих и Сюлейман I Великолепни. Според утвърдилото се вече през XVв. шериатско-светско законодателство цялото население на Османската империя се дели на две основни категории: рая — селяни, занаятчии и търговци, които плащат данъци, и берая — данъчно незадължена част на обществото, от чиито среди произлизат всички служещи на султана и държавата. Значителна част от множеството данъци, събирани от раята, отива директно в държавната каса. Така се формират финансите на Османската империя. Въпреки липсата на точно дефинирана концепция за имперски бюджет през XVв. вече се води строг отчет за приходите и разходите на държавата. Тази финансова политика произтича от силно военизирания характер на Османската империя.

Неотменима съставка на формиращата се финансово-икономическа система става сравнително прецизното отчитане на броя на жителите в даден район, на притежаваните от тях територии, на техните професии и доходи. Такива регистри, наречени муфассал дефтери, се съставят веднага след завоюването на определена територия. Тази практика се повтаря на всеки 20 или 30 години с цел актуализиране на съществуващите регистри. Висшата си атестация тя достига в началото на XVв., а в края на XVIв. излиза от употреба. Брилянтният период в развитието на системата за съставяне на регистри е времето на Сюлейман I Великолепни. При него регистрите не са толкова богати на информация, но са многобройни, точни и добре подредени.

От гледна точка на шериата и кануннаметата данъчната система в Османската империя се състои от две групи. Първата включва т. нар. законни данъци (рюсюм-и шерие), които произтичат от установените канони на шериата. Това са десятъкът (ашар) и зекятът (1/40 част от дохода на всеки мюсюлманин) — данъци от земята и имуществото, вземани от мюсюлманите, хараджът и джизието (данъци от земята, реколтата и поголовният данък, вземан от немюсюлманите). На базата на тези четири основни данъка се формира пъстрата гама от данъци, които имат различно наименование и са ок. 80. Втората група данъци включва т. нар. текалиф-и урофие — данъци, събирани в съответствие с обичаите и традициите. Техният брой в различните места и в различно време достига 97.

Основният данък, който се събира в полза па държавата, е поголовният данък джизие. Той се плаща от немюсюлманското население и е паричен. Наред с конкретното му фискално предназначение той трябва да символизира покорността на немюсюлманската рая към държавата на правоверните. През XV—XVIв. джизието се събира на домакинство. Към края на XVIIв. той става поголовен данък и с него се облага всеки немюсюлма-нин от 16 до 60-годишна възраст. От този данък са освободени жените, децата, робите, старците, просяците и монасите.

В държавната хазна постъпва и хараджът, плащан от васалните християнски владения на Османската империя. Поради факта, че през XV—XVIв. няма разграничение между личната хазна на султана и държавната, доходите от огромните султански хасове постъпват в разпореждане на държавата. Държавните приходи се увеличават и за сметка на годишните вноски — ирсалие, давани от управителите на мюсюлмански васални владения — Египет, Алжир и Тунис. Друг важен източник на държавни доходи е данъкът авариз, заимстван от практиката на средноазиатските мюсюлмански държави. Неговото въвеждане в данъчната система на Османската империя датира от първата половина на XVв. Отначало този данък се събира по време на война и е извънреден. Предполага се, че аваризът става редовен ежегоден данък по време на войните в края на XVIв. Първоначално той се състои от парични вноски, доставка на продоволствие и изпълняване на пътни повинности. По-късно данъкът става монетарен. Според установената практика правителството фиксира една глобална сума, която се идентифицира с авариза. След определянето на сумата тя се разпределя по кази, градове и села. Местните първенци — мюсюлмани или християни, се задължават от централната власт да съберат определените суми навреме и точно. Във връзка с изплащането на авариза няколко семейства се групират в една данъкоплатна единица — хане, и поемат колективна отговорност за редовното събиране на данъка. Непрекъснатите войни, водени от Османската империя през XV и XVIв., се съпровождат с увеличаване на данъчното бреме на населението.

На Запад се разказват легенди за финансовите възможности на Османската империя през XV— XVIв. Всеки посетител на столицата Истанбул непременно отива да види крепостта със седемте кули, където се намира държавната хазна. Самите велики везири със своите разкази се стремят да внушат на чужденците, че седемте кули са пълни догоре със злато, сребро и скъпоценни камъни. Действително финансовото състояние на империята в нейните най-добри времена е отлично. Доказателство за това са колосалните военни успехи на османската армия. По сведение на венецианските посланици и на други европейци в началото на управлението на Сюлейман I Великолепни държавните доходи достигат 5 500 000 дуката, докато при Мехмед XI Фатих са били 2 300 000 дуката. Това увеличение (повече от два пъти) се дължи на присъединените нови територии. Основните постъпления в държавната хазна идват от Анадола и Румелия. Според пресмятанията на историците икономисти постъпленията и разходите на Румелия и Анадола за 1527—1528 г. са равни. Приходите от Сирия, Египет и Алжир за съшия период значително превишават изразходваните финансови средства за поддържане на османската власт в тези провинции. Към 1554 г. постъпленията в държавната хазна достигат внушителната цифра 11 000 000 дуката. Наличието на тези огромни финансови възможности обяснява апогея на военните успехи на Османската империя при Сюлейман I Великолепни.