Османско светско законодателство

Османската правна система сe заражда още с основаването на държавата. Постепенно въз основа на традицията, практиката и разпоредително-законоведческата дейност на султаните обичайното право се трансформира в юрисдикция, кореспондираща с конкретните политически, социално-икономически, финансови, аграрни и морално-конфесионални условия в империята. Според някои съвременни турски историци първият опит за систематизиране на военните и политически разпоредби на османските султани е предприет още при Мурад I. Законодателната дейност в Османската империя е силно изразена в периода на нейния разцвет през XV-XVIВ.

Кодификацията на османските закони е свързана с имената на двама султани — Мехмед II Фатих и Сюлейман I Кануни. Съставените по тяхно разпореждане кодекси не означават отказ от наследството в законоведческата област. Напротив, те представляват допълнение, развитие и доуточняване на теорията и практиката на съдопроизводството в Османската империя. Законодателната дейност през втората половина на XVB. трябва да отговори на често възникващите колизии между шериата и светското правораздаване. Същевременно новите закони отразяват вътрешната борба в османското общество. Именно с оглед на неотменимите потребности на времето Мехмед II Фатих осъществява с помощта на своите талантливи велики везири и високообразовани улеми колосална законотворческа дейност. С неговото име са свързани три кодекса. Първият е издаден през 1453 – 1456 г. В него се фиксират задълженията на селяните към държавата и към непосредствените владетели на земята. По тази причина кодексът е важен източник за изучаване на аграрните отношения в Османската империя през XVB. Вторият свод от закони е съставен през 1477 – 1478 г. Той разглежда проблемите на държавното устройство и статуса на управляващите социалнополитически прослойки. В края на управлението на Мехмед II Фатих неговият велик везир Мехмед паша Карамански редактира и обнародва последния, трети сборник със закони. Той се отнася до регулирането на аграрния режим, данъчната система и редица други финансово-икономически проблеми.

Оригиналността и политическата мъдрост на Мехмед II Фатих в неговата законоведческа дейност се проявяват в умението му да поддържа континуитета в османската юрисдикция и да я обвързва с традицията в гази сфера в Мала Азия и на Балканите. Новото законодателство дава възможност и юридическо основание на султана да предприеме решителни и законосъобразни действия за укрепване на финансовото състояние на империята и за материалното осигуряване на нровинциалната армия с оглед реализирането на военностратегическите планове за нови териториални завоевания.

На основата на своето законодателство Мехмед II Фатих подлага на преразглеждане юридическия статус на целия поземлен фонд. Установени са много нарушения при налагането на една или друга форма на собственост и владеене на земята. Това дава достатъчно основание на Мехмед II Фатих да започне крупни конфискации на мюлкове и вакъфни поземлени владения. Благодарение на тази политика, продължена и от Сюлейман I Великолепни, във фонда мири към 1528 г. са върнати 87% от земите.

След смъртта на Мехмед II Фатих настъпва 70-годишен период на затишие в законоведческата дейност на османските султани. Едва при Сюлейман I Великолепни е подновено активното ползотворно съставяне на множество нови закони и систематизирането на цялостното законодателство. Особеност на законоведческата дейност на Сюлейман I Великолепни е, че тя придобива по-детайлизиран характер. Утвърждават се кануннамета за всеки санджак. Копията на общоимперските юридически сводове задължително се изпращат във всички кадийски учреждения и съдилища. Принципните моменти, внесени от Сюлейман I Великолепни в законодателството, се състоят в отмяната на особените привилегии и освобождаването от въздействието на законите, засягали в миналото много прослойки от населението. При Сюлейман I Великолепни са отменени някои ограничения, въведени от Седим I в търговията с Иран, и редица репресивни действия и конфискации на стоки. На много търговци и занаятчии, насилствено заселени в Истанбул, се разрешава да се завърнат по родните си места в Иран и Египет.

Въпреки могъществото на империята при Сюлейман I Великолепни султанът демонстрира сервилна толерантност към столичните служители на култа. Установява се тесен контакт между него и шейх-юл исляма. С този факт може да се обясни издаването на специална фетва, в която се правят опити за шериатско обосноваване на основните социални прослойки и техните институции в империята.