Космогония

Образуването на звездите е групово.
Създават се групи, или купове,
от звезди.

Космогонията е дял от астрономията, в който се изучава произходът на космичните тела. Има космогония на Слънчевата система, космогония на звездите и т. н.

„Раждането“ на звездите, или звездообразуването, е непрекъснат процес. В Млечния път или нашата Галактика са известни няколко звездни „населения“ с различни характеристики (физични, химични и пространствени). Те са на твърде различна възраст, но звездообразуването продължава и сега.

Въпреки че още от 1775 г.
(Кант) са предлагани хипотези
за произхода на Слънчевата
система (Лаплас, Мултон,
Чембърлейн, Джийнз, Шмит,
Фесенков и др.), това е
най-слабо разработената област
от съвременната космогония.
Може би причината за това е
тази, че ни е известна само
една-единствена планетна система.

Най-общо казано, раждане на звезда се извършва в гигантски студени газови облаци. Под действие на гравитацията тези облаци фрагментират (разпадат се на по-малки образувания), като отделните фрагменти започват да се свиват. В някои от тях се създава по-плътно ядро, където температурата се повишава и газовото налягане нараства. Това е вече протозвезда. В ядрото се извършва акреция — част от обвивката пада и увеличава масата на ядрото. Общото лъчение се дължи само на отделената гравитационна енергия. Постепенно температурата в ядрената част нараства, газовото налягане отвътре е вече в състояние да поддържа гравитационното свиване на протозвездата. Идва момент, когато температурата става достатъчно висока, за да се включат термоядрените източници на енергия (термоядрени реакции), и от този момент нататък обектът е вече звезда.

Акумулирането на планетата Земя
е продължило около 100 млн. г.

Основните идеи, които представят една възможна хипотеза за образуване на Слънчевата система, са следните: Слънцето, както и всички подобни на него звезди, се образува в гигантски газово-праховидни комплекси (като мъглявината в Орион) с огромни размери и маси. При свиването на отделни облаци от комплексите и по-нататъшното им фрагментиране се образуват протозвезди. Те са обкръжени от протопланетни облаци, чиито прашинки се слепват, нарастват, уголемяват, докато за около 1 млн. години не се образува дископодобен облак около Слънцето, съставен от тела с размерите на астероиди (малки планети). Акумулирането на тези тела довежда до образуването на планетите. На голямо разстояние от Слънцето (далеч зад орбитата на Плутон), където гравитационното му въздействие е вече сравнимо с гравитационното въздействие на най-близките звезди, от дисковия облак остават ледени или каменни парчета, които рядко влитат в планетната система — това са кометите (те образуват т. нар. кометен облак), а във вътрешната част на планетната система от облака остават астероидите.

Астероидите може да се смятат за
останки от дисковия облак.

Предимствата на тази хипотеза се състоят в това, че изложените процеси се моделират с помощта на компютри — резултатите наистина се съгласуват с наблюдаваните особености в Слънчевата система. Но образуването на естествените спътници на планетите не може да бъде обяснено по този начин.

Сега, когато в нашата Галактика не
съществува вече толкова голямо
количество междузвезден прах и газ,
звездите се образуват предимно в
галактичния диск, където се
наблюдава концентрация на прах и газ.

За произхода на галактиките, куповете от галактики и свръхкуповете са предложени няколко хипотези, като една от тях (адиабатната — на Я. Б. Зелдович) достатъчно добре се съгласува с наблюденията. Образуването на галактиките и на другите извънгалактични обекти се отнася към отдавна отминали епохи (преди милиарди години) и днес обикновено се разглежда в космологията.

Вж. Космология

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>