Астрономия

Астрономия (от грц. astron –
звезда, и nomos — закон).

Астрономията е наука, която изучава движението, строежа и развитието на небесните тела, както и на техните системи. Тя е най-древната наука: още през 3000 г. пр. н. е. египетските жреци определят по наблюдения на изгрева на звездата Сириус кога ще настъпи разливането на реката Нил — важно събитие за живота на египтяните.

Галилео Галилей
Галилео Галилей (1564—1642). Велик италиански астроном, физик и механик. Пръв наблюдавал небесните тела със зрителна тръба, изготвена от него. Открил лунните планини, звездния строеж на Млечния път, четири спътника на Юпитер

Съвременната астрономия се състои от няколко тясно свързани раздела: астрометрия — наука за измерване на пространството и времето в Космоса; теоретична астрономия — дава методите за определяне на орбитите на небесните тела по видимите им положения и обратно; небесна механика — изучава законите на движението на небесните тела под действието на гравитацията, определя масата и формата на небесните тела и устойчивостта на системите им; астрофизика — изучава строежа, физичните свойства и химичния състав на небесните обекти; звездна астрономия — изучава закономерностите на пространственото разпределение и движение на звездите, звездните системи и междузвездната материя: космогония — разглежда въпросите за произхода и еволюцията на небесните тела, в т. ч. и на Земята; космология — изучава общите закономерности на строежа и развитието на Вселената. -Развитието на астрономията преминава през няколко етапа и е свързано с решаването на все по-сложни задачи за задоволяване практическите потребности на човечеството. Тази наука достига високо равнище в древна Гърция. През II в. пр. н. е. К. Птолемей създава т. нар. геоцентрична система на света, която въпреки принципната й неправилност позволява да се изчисляват приблизително положенията на планетите. През средновековието астрономическите изследвания се развиват бурно в Средна Азия: в трудовете на великите астрономи на тази епоха са развити идеи за строежа на Вселената, които изпреварват времето на признанието си със стотици години — ал-Батани (858—929), ал-Бируни (973— 1048), Улугбек (1394—1462) и др.

Развитието на производителните сили в Европа и изискванията на практиката подготвят почвата за революция в астрономията. Тя е извършена от Н. Коперник. Той предлага хелиоцентричната система на света. Според тази система всички планети се въртят около Слънцето. Започва нов етап в развитието на астрономията. Откритията на Г. Галилей, Т. Брахе, Й. Кеплер, М. В. Ломоносов, У. Хершел, И. Нютон и други учени дават възможност да се изучават не само видимите, но и действителните движения на небесните тела. През 1846 г. французинът У. Льоверие и англичанинът Дж. Адамс чрез изчисления откриват планетата Нептун. Днес астрономията се характеризира с широко приложение на физични методи на изследване и значително разширяване на границите на достъпното за изучаване пространство. Важен принос за уточняване представите за Вселената са изследванията на американския астроном Ед. Хъбъл (1889—1953) за откритото и обяснено от него червено преместване на линиите в спектрите на отдалечените галактики. Голямо значение за развитието на астрофизиката имат трудовете на съветските астрономи В. А. Амбарцумян и Й. Шкловски. През 40-те години на XX в. започва да се развива радиоастрономията, а през 1957 г. (след излитането на първия съветски изкуствен спътник на Земята) се поставя началото на извънатмосферната астрономия. Открити са нови типове обекти: квазари и пулсари. Квазарите са източници на радиоизлъчване с размер под 1 ъглова секунда. Те са най-отдалечените обекти, които може да бъдат наблюдавани (разстоянията до тях стигат до над 109 пс.), тъй като имат огромна мощност на излъчване. Само в оптичния диапазон квазарите излъчват стотици пъти повече енергия от най-ярките галактики. Пулсаритв са точкови източници на импулсно радиоизлъчване с висока точност на повторение на радиоимпулсите. Намират се в нашата Галактика. Предполага се, че представляват бързо въртящи се неутронни звезди, които са нееднородни по повърхността си. Вероятно е тези звезди да възникват като остатък от взрив на свръхнова звезда. Открити са през 1967 г.

Астрономична единица — извънсистемна
мярка за дължина, равна на средното
разстояние от Земята до Слънцето;
1 а.е. = 149 600000 км.

Светлинна година — избънсистемна
мярка за дължина, равна на пътя,
който светлината изминава за
една година;
1 с. г. = 9,46.1012 км = 63 240 а. е.

Парсек — извънсистемна мярка за
дължина, която съответства на
разстоянието, от което радиусът на
земната орбита (1 а. е.) се вижда
под ъгъл 1 ъглова секунда
(т. е. има паралакс 1 ъглова секунда);
1 пс. = 30,86.1012 км = 3,26 с.г.=
= 2.105 а. е.

Днес настойчиво продължава търсенето на т. нар. „черни дупки“, чието съществуване се очаква на базата на теоретични предположения. Черната дупка представлява хипотетично състояние на звезда, свила се до радиус, по-малък от \frac{-2kM} {c^2}, където k е гравитационна постоянна, M — маса на звездата, c — скорост на светлината. Скоростта на откъсване от такава звезда (II космична скорост) е по-голяма от скоростта на светлината. Тогава нищо, даже светлинен квант, не може да се отдалечи от звездата — такъв обект става невидим. Българските астрономи активно участват в изследванията в най-съвременните направления на астрономията, за което разполагат с добра материална база. На 13 април 1981 г. бе открита Национална астрономична обсерватория към секция „Астрономия“ при БАН. Тя е разположена в местн. Рожен в Родопите на височина 1750 т. Основен инструмент на обсерваторията е най-големият в Югоизточна Европа телескоп с диаметър на огледалото 2 т. В астрономичните изследвания у нас активно участват и учените от катедра „Астрономия“ на СУ „Кл. Охридски“. Извън атмосферните изследвания се развиват в Института по космически изследвания при БАН. В много градове на страната са построени народни обсерватории.

Вж. Астрофизика. Звездна астрономия. Космогония. Космология и Небесна механика.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>