Астрометрия

Астрометрия (от грц. astron звезда
и metron — мярка).

Астрометрията е част от астрономията. Нейн предмет са измерванията за определяне на положенията и преместванията на небесните тела, както и на ъгловите разстояния между тях. До началото на XVIII в. тази наука е основното съдържание на астрономията. Хората търсели в небесните явления онези „ориентири“, които показват смяната на сезоните, началото на една или друга полска работа. Астрономичните измервания били необходими и на мореплаването. До изобретяването на компаса и часовника навигацията в открито море се осъществявала изключително по наблюдения на небесните тела. Така в практическата дейност на човека се появява необходимостта от измервания върху небесната сфера. На основата на точни позиционни наблюдения астрометрията решава голям кръг задачи, които може да бъдат обобщени в три подраздела: сферична астрономия, фундаментална астрометрия и практическа астрономия. Сферичната астрономия разработва математическите методи за определяне на положението на обекти върху небесната сфера. Фундаменталната астрометрия се занимава с проблема за установяване на основна система небесни координати. Тази наука заедно с небесната механика изучава движението на ротационната ос на Земята в пространството и върху земната повърхност. С положението на земната ос е свързано и определянето на някои астрономични константи. Днес положението на географските полюси върху повърхността на Земята се определя с точност до 30 ст. Към този раздел се отнася и съставянето на каталози, които съдържат точните положения и собствените движения на десетки хиляди звезди. Грешката в сферичните координати на звездите в тях не надвишава ±0,1″. Задачата на практическата астрономия е разработването на инструменти и методи за определяне на времето, географските координати и др.

През последните години като самостоятелен
клон на астрометрията се оформя
радиоастрометрията. Тя използва
едновременни наблюдения с
радиоинтерферометри на космични
радиоизточници и постига точност на
ъгловите измервания до ±0,001″.
Появява се възможност за по-точни
измервания в Слънчевата система с помощта
на изкуствени радиофарове, поставени на
Луната или на планетите.

Астрометрията е тясно свързана с другите раздели на астрономията. Тя не само дава необходимите изходни данни за небесната механика, звездната астрономия и т. н., но и съвместно с тях решава много задачи — избор на координатните системи, определяне на астрономичните константи и др.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>