Статика

Статика (от грц. statike –
учение за теглилките, за
равновесието!

Статиката е раздел на механиката, в който се изучават условията за равновесие на сили, приложени към тяло или система тела, т. е. условията, при които телата, които се намират в покой, остават 8 покой и след прилагането на тези сили.

Статиката се отделя като
самостоятелна научна
дисциплина още в древността.
Наричана е от древните
гърци „изкуство да се претегля“
и е била на същата висота,
както и аритметиката —
„изкуството да се брои“.

В зависимост от типа на разглежданите тела статиката се разделя на статика на абсолютно твърдите тела и статика на течностите и газовете (хидростатика). Основните направления на статиката започват да се развиват в древна Гърция. Основател на статиката като теоретична дисциплина е Архимед. Като се опира на най-прости опитни факти, той изгражда „теорията на лоста“ (т. е. статиката на успоредните сили) по образец на геометрията на Евклид като стройна научна система.

Архимед
Архимед (287—212 г. пр. н. е.). Древногръцки математик и физик. Изобретява машини (хидравлични, за вдигане на тежести, военно-метателни), Архимедовото витло и др.

В зависимост от методите за изследване на задачите статиката се разделя на геометрична, аналитична и графична.

Геометричната (елементарната) статика третира силите като геометрични обекти — вектори, и предлага методи за свеждане на системи сили към най-прости системи, както и условия за равновесие на тези системи. Геометричната статика е продължение на традицията и изследванията на Архимед. Съвременният си вид тя дължи преди всичко на П. Вариньон (1654—1722) и на Л. Поансо (1777 – 1859), който в своята книга „Елементи на статиката“ (1804) изгражда геометричната статика като стройна научна система на основата на въведеното от него понятие двоица.

двоица
Двоица — две равни по големина и противоположни по посока сили; двоицата не може да се сведе към сила. Поансо показва, че произволна система от сили, приложени към абсолютно твърдо тяло, може да се сведе до една сила и една двоица
Аналитичната статика е основана на т. нар. принцип на виртуалните (възможните) премествания. Този принцип, въведен през 1717 г. първоначално от Й. Бер-нули (1667—1748), в ръцете на Ж. Лагранж (1736—1813) и А. Даламбер (1717—1783) се оказва могъщ инструмент за решаване не само на задачите на статиката, но и на най-сложни задачи на динамиката.

многостен
Най-простото правило на графичната статика гласи: система от сили, приложени в една точка, е в равновесие само ако многостенът, построен по тези сили, е затворен
Графичната статика предлага методи за графично определяне на неизвестните сили или опорни реакции в системи тела, които се намират в равновесие.

Важен дял на съвременната статика е статиката на строителните конструкции (строителната статика), която въвежда и изучава методи за изследване на конструкции, подложени на действието на постоянни (или бавно изменящи се) сили. В резултат на статическото изследване се определят вътрешните сили и силите в опорите, с чиято помощ се извършва обезопасяването на конструкцията.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>