Програмиране

Програмиране (от грц programma —
предписание, план за работа).

Програмирането е раздел от информатиката, който изучава програмите като информационни обекти, както и методите за създаването им (вкл. автоматизирано). При това под създаване се разбира целият процес на проучване, проектиране, кодиране, транслация, проверка, модификация, адаптация и документиране.

Програмата представлява описание на конкретен алгоритъм за решаване на клас от задачи и на използваните в него величини. Това описание се извършва на определен език. Единственият „разбираем“ за компютъра език е неговият машинен език. Основните езикови конструкции на машинния език са командите. Всяка команда се състои от код на операция, операнди (задавани обикновено чрез адресите, на които са разположени в паметта) и резултат (задава се също чрез адреса си). Кодирането на машинните програми се извършва чрез двата знака 0 и 1. Това силно затруднява писането и проверката на програми.

Ада Лъвлейс
Първият програмист на аналитичната машина на Чарлз Бебидж е Ада Лъвлейс (1815— 1852).

По-удобни за писане на програми са т. нар. асемблерски или символични езици. Програмите на асемблер имат приблизително същата структура като тази на машинните програми (състоят се от команди), но записването на операциите, адресите на операндите и резултата става с мнемонични имена. За да стане разбираема за компютъра програмата на символичен език, необходимо е тя да бъде преведена на машинния език на съответния компютър. Обикновено този превод се извършва от специална програма, наречена също асемблер. Езици за програмиране на качествено ново равнище са алгоритмичните езици фортран (Fortran), Кобол (Cobol), Алгол-60 (Algol-60), ПА/1 (PL/1), Паскал (Pascal), Ада (Ada). Те имат съвсем различна структура от тази на машинните и символичните езици. Основна алгоритмична конструкция при тях е операторът, чрез който се задават елементарните действия в алгоритъма. Основните видове оператори са: оператор за присвояване, оператор за преход, условен оператор, оператор за цикъл, оператори за вход и изход, обръщение към процедура. Новост в алгоритмичните езици е и понятието тип на величина — целочислен, реален, булев, низ, а също така и съставните типове — масив, запис, списък. Преводът на една програма на алгоритмичен език в програма на машинен език е значително по-сложен. Този процес се нарича транслация, а програмата, която го осъществява — транслатор.

Особен клас алгоритмични езици са функционалните езици Лисп (Lisp), Пленер (Planner) и др. с основна езикова конструкция функцията. Нова стъпка в развитието на езиците за програмиране са т. нар. непроцедурни езици Пролог (Prolog), Визикалк (Visicalc), Мултиплан (Multiplan) и др. Програма на такъв език описва по-скоро какво трябва да се извърши, а не как да се извърши. Разгледаните дотук въпроси съставляват предмета на теорията на алгоритмичните езици. Друг обект на изследване в програмирането е самият процес на програмиране, методите и средствата за подобряването му. Понякога този раздел се нарича технология на програмирането. Основните методи за автоматизация на програмирането са три: метод на стандартните програми, метод на стандартните подпрограми и метод на алгоритмичните езици и транслаторите. Методът на стандартните програми се състои в предварителна подготовка на готови програми, които след това ще бъдат използвани многократно или в непредвидени ситуации. Исторически този метод се прилага най-рано, когато останалите методи все още не са достатъчно развити. Методът на стандартните подпрограми се състои в предварителна подготовка на подпрограми, от които след това може бързо да се „сглобяват“ завършени програми. Методът на алгоритмичните езици и транслаторите е най-мощният засега метод, който се заключава в съкратен запис на програмите на привичен за програмиста език и следващата транслация на машинен език.

Един от първите успехи в България е разработването на транслатори от езика Микод за компютрите „Минск-2″ и от езика фортран за компютрите „Минск-32″ в Математическия институт с изчислителен център при БАН. Вж. Информатика.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>