Иконика

Иконика (от грц. eikon – образ,
изображение и инфрматика

Икониката е раздел от информатиката, който изучава представянето, съхраняването и обработването на графична информация. Тази информация се възприема визуално и съществените й характеристики са форма, размер и цвят, разглеждани както статично, така и динамично. Икониката възниква на определен етап от развитието на информатиката, когато са налице следните предпоставки: адекватни технически средства за визуално представяне и възприемане на изображения; практически значими приложения (автоматизация на проектирането, робототехнически комплекси с машинно зрение, анимация); известна зрялост на системите за математическо осигуряване (развити системи за програмиране, управление на разнообразни периферни устройства); редица постижения на психологията на познавателните процеси при разкриването на механизмите за възприемане на графична информация при хората.

Графични екрани от векторен и растерен тип
Графични екрани то векторен тип (а) и от растерен тип (б)

Основните процеси, изследвани от икониката, са три: анализ на изображения с цел извличане на определели числени характеристики или получаване на символно описание на изображението; обработване на изображения, при което от едно изображение се получава друго с подобрени характеристики; синтез на графични образи по зададено символно описание (това направление е познато под наименованието компютърна графика). Все по-голямо внимание се обръща на т. нар. интерактивна компютърна графика, която изследва проблемите на общуването човек—машина чрез графични образи.

Дискретизиране на непрекъснато изображение с различна разрешаваща способност на растера
Дискретизиране на непрекъснато изображение с различна разрешаваща способност на растера

За да може изображенията, които обикновено имат непрекъснат характер, да се обработват с компютри, често се налага преобразуването им от непрекъсната в цифрова форма чрез процесите дискретизиране и квантоване. При дискретизирането се определя регулярна (най-често правоъгълна) мрежа от точки, т. нар. пиксели, в които се задават определени цветови характеристики на изображението (напр. тон, наситеност,светлота). При квантоването измерените стойности се заменят с най-близките стойности от крайни предварително определени скали. Такова представяне се нарича растерно. Друг начин за дискретно представяне, приложим за изображения, които не съдържат плътни оцветени области, е чрез задаване на координатите на точки на изображението и отсечките, които ги свързват. Тази форма на представяне се нарича векторна.

Основен метод на икониката е графичното моделиране — определяне на множество от основни графични елементи, наречени примитиви (отсечки, дъги от окръжности), и апроксимирането на произволен графичен обект чрез такива примитиви. Този метод е конкретизация на метода на математическото моделиране. При анализа на изображения се прилагат редица други методи. Обикновено анализът на изображения се извършва на няколко равнища. На долните равнища с помощта на операторни преобразувания (напр. на фурие, на Лаплас) се определят такива числени характеристики на изображението, като спектър на пространствените честоти, градиент на яркостта и др. След това се прилагат разнообразни методи: вероятностни — за идентифициране и изчистване на изображението от шум, за откриване и възстановяване на липсващи части; синтактични — за идентифициране на обекти и групи от обекти и символно описание на изображението и др. В България икониката започва да се развива в края на 70-те години на XX в. предимно в направлението компютърна графика.

В Института по математика и информатика при БАН са разработени някои алгоритми за нуждите на геометричното моделиране. В практическата сфера най-сериозно постижение е разработената там система за автоматизация на проектирането ГРАФИТО.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>