Аеромеханика

От гръцки aer – въздух и механика.

Аеромеханиката е раздел на хидроаеромеханиката (механиката на флуидите). Тя възниква още в древността като наука, която изучава законите на движение на въздуха и силите, които действат върху тела, движещи се във въздух. В аеромеханиката се разглежда движение със скорости, по-малки от скоростта на звука (около 340 m/s, или 1200 km/h), при които въздухът може да се смята несвиваем.

Няма рязка граница между хидромеханиката и аеромеханиката. В аеромеханиката се разглеждат идеални флуиди, в които вътрешното триене е несъществено. Аеромеханиката се подразделя от някои автори на аеростатика и аеродинамика. Поради ограничения обект на аеростатиката (въздушни маси в покой) често аеромеханиката се отъждествява с аеродинамиката.

Исторически първите задачи на аеромеханиката
са свързани със силите, които действат върху
телата при обтичането им или при движението
им в идеален флуид (флуид без вътрешно триене)

Аеромеханиката възниква като самостоятелна наука в началото на XX в. във връзка с нуждите на авиацията за пресмятане на подемната сила на крилото и други аеродинамични характеристики. Първите теоретични изследвания на тези въпроси са дадени в работите на Н. Е. Жуковски (1847—1921) в края на XIX в.

Парадоксът на Даламбер
Известен е „парадоксът на Даламбер“, който гласи, че телата не изпитват съпротивление при обтичането им с идеална течност. Ж. Даламбер (1717 – 1783) извежда този теоретичен резултат за обтичането на сфера. Парадоксът се дължи на факта, че в идеалната течност не се отчита вътрешното триене.

В съответствие с методите за решаване на задачите аеродинамиката се дели на теоретична и експериментална. Теоретичната аеромеханика търси решение на уравненията на идеален флуид за конкретните задачи на обтичане, а в експерименталната аеромеханика се определят стойностите на интересните за практиката аеродинамични характеристики с помощта на експерименти в т. нар. аеродинамични тръби. Това са уреди, в които неподвижно закрепен модел на изследвания обект се „продухва“ с поток от въздух с различна скорост. Една от основните задачи на аеромеханиката е създаване на методи за проектиране и оразмеряване на летателните апарати, определяне на полетните им характеристики и др.

Обширната област на неавиационните приложения на аеромеханиката обхваща т. нар. промишлена и гражданска аеромеханика. В нея се разглеждат въпроси, свързани с вентилационната техника, с аеродинамичните сили на съпротивление при движение на автомобили, влакове и др. Напоследък се правят и изследвания на обтичането на здания и жилищни комплекси и определянето на ветровото натоварване.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>