Шмуел Йосеф Агнон

Шмуел Йосиф Агнон
Шмуел Йосеф Агнон

АГНОН (Agnon), Шмуел Йосеф (истинско име: Ш. Й. Халеви Чачкес) (17.VII.1888, Галиция, област в Австро-Унгария, днес в Полша 17.11.1970, Ерусалим) — израелски писател. Произхожда от семейството на търговци. Посещава традиционното училище, изучава и Талмуд — основни религиозноетичии и правни положения на юдаизма; чете древни, средновековни и съвременни творби на иврит.

Още на 15 г. публикува стихотворения на идиш и иврит в местен вестник. По-късно работи в редакцията на еврейски вестник в Лвов и в други еврейски институции. През 1907 — 1908 пътува до Яфо и Ерусалим. По заглавието на първия си роман „Agunot“ (1909; „Изоставени жени“) съставя псевдонима си, който приема за официално име през 1924. От 1912 живее в Берлин, където продължава литературните си изследвания, чете лекции по литература на иврит, обучава частни ученици, пише разкази. Заедно с философа Мартин Бубер основава списание „Der Jude“ („Евреинът“).

През 1916 германският евреин Салман Шокен му осигурява 5-годишна стипендия при единственото условие да състави антология на литературата на иврит. По-късно Шокен основава издателство, което публикува предимно произведения на Агнон. Най-значителните си творби Агнон създава след окончателното си установяване в Ерусалим през 1927. Сред тях са романите „Hachnasat Kalah“ (1931; „Венчален балдахин“), „Ore’ach Natah Lalun“ (1937; „Един гост за пренощуване“), „’Tmol shilshom“ (1945; „Вчера и преди това“). След като нацистите затварят (1938) издателството па Шокен, той прехвърля дейността си в Тел Авив. В края на II световна война открива клон в Ню Йорк, където популяризира книгите на Агнон в превод на английски език. В творчеството си Агнон се стреми да съхрани миналото, самосъзнанието на еврейския народ и традиционните ценности на културата му. Същевременно засяга някои психологически и философски проблеми на съвременниците си, трудностите, пред които се изправят европеизираните еврей, попаднали в новия материален и духовен свят на Израел.

Характерни за прозата му са фолклорните елементи, фантазията, мистичността, съчетанието на хумор и ирония със съчувствие. Агнон е един от най-изтъкнатите писатели на иврит; допринася за обновяването му. Творбите му са резултат от многобройни преработки (не само в ръкопис, но и след публикуване) — има 2 версии на събраните му съчинения: в 11 т. (Берлин, 1931 – 1935, и Ерусалим и Тел Авив, 1939 — 1952) и в 8 т. (Тел Авив, 1953 – 1962). През 1966 Арнон поделя с Нели Закс Нобеловата награда за литература, присъдена му „за изключително характерното повествователно изкуство с теми от живота на еврейския народ“.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>