Филип Андерсън

Филип Андерсън
Филип Андерсън

АНДЕРСЪН (Anderson), Филип Уорън (13.XII.1923, Индианаполис, Индиана) — американски физик. Баща му е професор по патология на растенията в университета на Илиной. Андерсън учи физика в Харвардския университет в Кембридж, Масачузетс. По време на II световна война прекъсва обучението си и служи във флота. Работи 2 г. във Военноморската изследователска лаборатория във Вашингтон. След войната се връща в Харвард и под ръководството на Джон ван Флек работи над докторската си дисертация, в която използува модерните математични методи на квантовата теория на полето за обясняване ширината на спектралните линии като функция на междумолекулното взаимодействие.

През 1949 защитава докторат и е назначен в лабораториите „Бел Телефон“ — един от центровете на физиката на твърдото тяло. Започва изследвания на магнитните свойства на твърдите тела. Тази работа го насочва към свръхпроводимостта, чиято теория е разработена от Джон Бардийн, Лион Купър и Робърт Шрифър през 1957, но ефектът на примесите в свръхпроводниците остава дълго време загадка. Андерсън работи върху теорията на „замърсените“ свръхпроводници. През 1960 заедно с Пиер Морел открива, че свръхпроводящият течен хелий има анизотропна фаза; след 12 г. Дъглас Ошероф потвърждава експериментално това явление.

Андерсън допринася за изясняване на свръхфлуидността. През 1962 заедно с Дж. Роуел осъществява лабораторна демонстрация на ефекта на Брайън Джозефсън. През 1953 – 1954 Андерсън е лектор в Токийския университет. През 1961 — 62 работи в Кавендишката лаборатория в Кембриджкия университет върху свойствата на аморфните тела (поканен от Невил Мот). Андерсън показва, че при специални условия свободните електрони в аморфните тела имат специфични положения — явление, известно като локализация на Андерсън.

Изследванията му допринасят за използуването на аморфните полупроводници в слънчеви елементи и фотокопирни машини. От 1967 до 1975 Андерсън работи по половин година в Кембридж и в „Бел Телефон“. През 1975 работи едновременно в „Бел Телефон“ и в Принстънския университет, Ню Джърси, където е професор по физика. През 1977 Андерсън, Мот и Ван Флек получават Нобеловата награда за физика „за техните фундаментални теоретични изследвания на електронната структура на магнитни и неподредени системи“. От 1976 до 1984 Андерсън е директор консултант в лабораторията за физични изследвания в Мъри Хил, Ню Джърси.

Андерсън е член на Американската национална академия на науките, Американската академия за хуманитарни и естествени науки, Американското физично дружество, Японското физично дружество и др.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>