Карл Дейвид Андерсън

Карл Андерсън
Карл Андерсън

АНДЕРСЪН (Anderson), Карл Дейвид (3.IX. 1905, Ню Йорк) — американски физик. Завършва Калифорнийския технологичен институт край Пасадена през 1927. Защитава докторат (1930) под ръководството на Робърт Миликан. Продължава да работи с Миликан, който го насочва към изучаване на космичните лъчи. Измерват енергията на космични частици с усъвършенствана от тях уилсънова камера.

Като изследва хиляди фотографии на кондензационни следи на високоенергетични частици от Космоса, Андерсън открива такива, които се отличават от следите на електроните само но това, че завиват в обратна посока. Тъй като няма теория за подобни на електрона, но положително заредени частици, наблюдателите приемат тези следи за експериментални грешки. През 1928 Пол Дирак предсказва теоретично съществуването ма античастиците, но физиците са скептично настроени.

Андерсън също не търси античастици, когато забелязва особените следи, но вместо да ги отхвърли като грешки, той ги определя като възможни следи на „антиелектрони“. След елиминиране на всички експериментални обяснения той заключава, че наблюдаваните следи могат да бъдат само от положително заредена частица с маса, приблизително равна на масата на електрона. През 1932 обявява откриването на тази частица, която нарича позитрон. Откритието на Андерсън потвърждава съществуването на антиматерия и води до интензивни изследвания на взаимодействието ѝ с материята.

Андерсън и негови колеги наблюдават, че при среща електрон и позитрон анихилират (т. е. изчезват), при което се излъчват γ-кванти, и обратно — от високоенергетични γ-кванти се раждат двойки електрон и позитрон. Тези резултати потвърждават теорията за еквивалентността на масата и енергията по формулата на Алберт Айнщайн Е=mc2. През 1934 Андерсън и Сет Недермайер откриват друга ненаблюдавана дотогава частица в космичните лъчи — мюон, но обявяват откриването ѝ през 1937. През 1936 Андерсън получава половината от Нобеловата награда за физика „за откриването на позитрона“. Другата половина от наградата получава Виктор Хес за откриването на космичното лъчение. От 1937 Андерсън е доцент, от 1939 — професор в Калифорнийския технологичен институт. По време на II световна война работи но военни проекти. След войната се връща в Калифорнийския технологичен институт, където работи до пенсионирането си през 1976.

Андерсън е член на Американската национална академия на науките, Американската академия за хуманитарни и естествени науки, Американското физично дружество, Американското философско дружество.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>