Висенте Алейксандре и Мерло

Висенте Алейксандре
Висенте Алейксандре

АЛЕЙКСАНДРЕ и МЕРЛО (Aleixandre y Merlo), Висенте (26.IV.1898, Севиля — 14.XII-1984, Мадрид) — испански поет. Израства в културно семейство, сред красотата на средиземноморския град Малага.

Завършва колежа „Терезиано“ в Мадрид (1913) със степен бакалавър. През 1914 постъпва в Мадридския университет като студент по право. Под влияние на приятеля си Дамасо Алонсо, който по-късно става президент на Кралската испанска академия, развива литературните си интереси. Завършва университета с диплом по право и мениджмънт през 1920. В продължение на 2 г. е асистент в училището по мениджмънт в Мадрид.

От 1922 работи в андалузките железници и публикува в периодичния печат статии по икономически въпроси. Започва да пише поезия, като упорито крие литературните си занимания. По това време се разболява тежко и остава инвалид; напуска работа и се връща да живее при баща си.

През годините на тежко физическо страдание пише стихотворения в традицията на баладата, издадени през 1928 в стихосбирката „Ambito“ („Предели“). Член е на литературна група „Поколение’27“ (заедно с Д. Алонсо, Рафаел Алберти, Федерико Гарсия Лорка и др.), която е свързана с авангардните течения в художествената култура. Под влияние на фройдизма и сюрреализма създава „Espadas como labios“ (1932; „Мечове като устни“), „La destruccion о el amor“ (1933; „Унищожение или любов“), „Pasion de la tierra“ (1935; „Страстта на земята“). След избухването на Гражданската война в Испания (1936) и по време на фашистката диктатура по-голяма част от писателите от „Поколение’27“ напускат родината си, а Лорка е екзекутиран.

Поради заболяването си Висенте Алейксандре е принуден да остане в страната, продължава да пише, въпреки че поезията му е забранена. По-късното му творчество, предимно философска лирика, съчетава испанската хуманистична традиция с модерната чувствителност — „Sombra del paraiso“ (1944; „Сянка от рая“), „Historia del corazon“ (1954; „История на сърцето“), „Dialogos del conocimiento“ (1974; „Диалози на познанието“) и др. През 1977 Висенте Алейксандре получава Нобеловата награда за литература „за високи постижения в поезията, в която осветява мястото иа човека в космоса и в съвременното общество и представя обновяването на испанската поезия между войните“.