Централната власт и нейните органи

Към края на ХIV в. се оформя държавният апарат на Османската империя. Паралелно с териториалното разширяване на империята се развиват и основните органи и учреждения на централната власт, които се утвърждават със законодателната дейност на Мехмед II и Сюлейман I Великолепни.

Османският суверен управлява държавата с помощта на високопоставен сановник — велик везир. Според законите на Мехмед II той е вторият човек в империята и на него султанът делегира почти цялата имперска власт.

Повечето от изследваните на османската история приемат, че институцията на везирата датира от времето на Орхан. След смъртта на Осман по право и по традиция начело на Османския бейлик трябва да застане по-големият му син Алаеддин, но той се отказва в полза на своя брат Орхан. В знак на благодарност и за да има подкрепата на брат си, Орхан учредява длъжността “везир”, на която назначава Алаеддин. Има и немалко османски хронисти, според които тази длъжност се появява в периода на управлението на Мурад I, а първият везир е Кара Халил Чандарлъ. Задълбочените изследвания по проблема и откритите допълнителни документи обаче опровергават твърденията на хронистите.

Първоначално везирите при османците, както и в другите мюсюлмански държави, са оторизирани с административно-финансови прерогативи. През втората половина на ХIV в. на великия везир е възложено и задължението да командва армията. Това разширяване на правата му може да се обясни с факта, че от времето на Мурад I велики везири стават личности, които са способни държавници и опитни пълководци. Вследствие на това военните задължения на великия везир придобиват законен характер. Когато султанът не възглавява лично военните операции, великият везир автоматично става главнокомандващ. Практически той управлява империята.

Знак за огромната власт на великия везир е държавният печат, с който той от името на суверена подпечатва основните документи на империята. В първите столетия от съществуването на Османската империя, за да има прецизна информация за текущите проблеми на държавата, всеки ден следобед с изключение на вторник във Великия везират се провеждат заседания в тесен кръг. След завладяването на Константинопол великият везир наред с другите си задължения е отговорен и за реда в столицата. Всеки петък, придружен от своите сътрудници, той прави обиколка на града, която задължително минава през пазара. Длъжността на великия везир е толкова престижна, че нерядко в негова услуга се поставят членове на султанската фамилия. Великият везир обаче винаги е подвластен на капризите на суверена, на дворцовите интриги, на натиска на армията и на улицата. Той е средство, с което султанът отклонява от себе си недоволството и разрешава сложните кризисни ситуации в държавата, като прехвърля върху великия везир отговорността и вината за едни или други несполуки във вътрешната и външната политика. В такива случаи везирът обикновено е лишаван от поста си, а ако събитията изискват по-драстични действия, е осъждан на смърт.

Сградата, в която се помещават канцелариите на Великия везират и на реисефендията се нарича Баб-и али, т. е. ‘Висока порта’. Постепенно тя става символ на османското правителство.

Великите везири имат огромна военнополитическа и финансово-административна власт, която упражняват със съдействието на още три ведомства и други висши длъжностни лица.

Вторият човек в държавата след великия везир е кадъаскерът — висшият войскови съдия. По времето на Орхан тази длъжност не съществува. Необходимостта от нея възниква при Мурад I във връзка с организирането на постоянна армия. Едва при Мехмед II Фатих са фиксирани точните функции и задълженията на кадъаскера.

Ведомството на кадъаскера ръководи юстицията и просветата въз основа принципите и законите на исляма. По тази причина то е и духовно учреждение. Това още по-силно подчертава теократичния характер на Османската империя. Кадъаскерът изпълнява своите функции с помощта на многобройни кадии (съдии) в центъра и по места. До 1480 г. в империята има само един кадъаскер. През същата година са създадени две ведомства на кадъаскера — за Анадола и за Румелия. Кадъаскерите се подчиняват на висшето духовно лице в държавата — шейх-юл исляма. За кадъаскери се назначават мюсюлманските законоведи — улемите. Върховните съдии се наричат кадъаскери не само защото осъществяват своите функции в армията, а и понеже всеки мюсюлманин смята себе си за борец, воин за вярата.

След кадъаскера по роля и значение в държавата с ведомството на башдефтердаря, главния администратор нафинансите. Буквално “башдефтердар” означава ‘пазител на регистрите на държавата’. Хрониките не дават точна информация за времето, когато е учредена тази длъжност, но е известно, че тя съществува при селджуките и в анадолските бейлици. Някои изследователи смятат, че се е появила при управлението на Мурад I, но по-вероятно е тя да е учредена още при Орхан. Основание за подобно твърдение дава фактът, че при Орхан, през 1328 г., започват да се секат сребърни монети. Отначало има само един дефтердар, който управлява и финансите на Румелия. При Баязид II се създава още едно ведомство на дефтердар за управление на финансите на Анадола. По-късно всяка провинция — бейлербейство, има свой дефтердар. Всички провинциални дефтердари се подчиняват на башдефтердаря, който единствен заседава в Дивана.

Важно място във висшата административна йерархия заема и нишанджията, който е началник на държавната канцелария. Наличните хроникални и други документални източници не позволяват точно датиране на тази институция, но законодателството на Мехмед II дава основание да се предположи нейното съществуване още през първите етапи от създаването на османската държава. Управлението на нишанджията има основното задължение да разработва светските закони — кануни, и да изобразява върху тях султанската тугра, наричана още нишан или тевки. В туграта се посочва името на управляващия султан и името на неговия баща. Тя завършва с думите “винаги победител”. Указите без султанска тугра нямат законна сила. За нишанджии обикновено се назначават улеми с добро образование, известни като стилисти и калиграфи.

Законът на Мехмед II от 1477 г. определя мястото на висшите сановници в служебната йерархия и тяхното възнаграждение. Те получават хасове с огромни размери, доходите от които превишават хиляди пъти доходите на обикновените тимариоти. Годишното възнаграждение на великия везир се равнява на 2 600 000 акчета. Кадъаскерите и дефтердарите получават по 600 000 акчета, а нишанджията — 400 000 акчета.

Един от парадоксите на деспотичната и тиранична власт на османските султани е наличието на съвещателен орган, наподобяващ държавните съвети, съществували и в другите страни през Средновековието. Първият османски държавен съвет, известен при тюркските народи под името “диван”, датира от времето на Орхан. Отначало на заседанията му се обсъждат плановете за военни походи и споровете, възникнали между жителите на империята. До 1475 г. Диванът се председателства от султана, но след като на едно от поредните му заседания някакъв дервиш прави опит да убие Мехмед II, председателството е поверено на великия везир. Султанът има възможност да слуша и вижда заседаващите от съседната стая, която има прозорче към заседателната зала. Освен това се установява практика след заседание на Дивана великият везир, придружен от основните членове на имперския съвет, да отива на аудиенция при султана с доклад за най-важните обсъждани въпроси.

При Сюлейман I Великолепни Диванът заседава четири пъти седмично сутрин, от събота до вторник. В работата му наред с великия везир участват всички везири. Тъй като те заседават в зала, покрита с купол, те се наричат кубевезири. Членове на Дивана могат да бъдат бейлербейовете, имащи съответната оторизация. Капуданпашата — адмиралът на османския военноморски флот, не е член по право на Дивана. С тази висока чест е удостоен единствено известният Хайреддин Барбароса. Според законодателството на Мехмед II и особено на Сюлейман I Кануни Диванът играе преди всичко ролята на върховен съд, където всеки индивид или общност могат да търсят справедливост срещу незаконосъобразните решения на местните съдии. Там се обсъждат важни проблеми, които засягат дейността на правителството и имат значение за укрепване авторитета на суверена. Едни от най-важните негови прерогативи и задължения са въпросите за войната и мира и за военните операции. Продължително време Диванът е и външнополитическо ведомство — той преговаря с чуждите посланици и организира периодично официални приеми за тях. Диванът е и място за провеждането на една зловеща церемония — там тържествено се показват главите на екзекутираните висши сановници и на водачите на бунтове.

Дейността на Дивана е строго регламентирана. При обсъждането на проблеми от компетенция на шериата докладва кадъаскерът, по финансовите въпроси — дефтердарят, а за назначаването на висши държавни чиновници и за издаването на берати за поземлени владения — нишанджията. Всички решения на Дивана се санкционират от султана, а за тяхната подготовка лична отговорност носи великият везир.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>