Укрепване и разширяване на османските владения в Анадола и в Европа (1423—1443)

След като ликвидира и последния опит за посегателство към трона, Мурад II се заема да върне в лоното на империята размирните малоазиатски бейове. Към края на 1423 г. емирът на Кастамону, който се опитва да води независима политика, признава султанския сюзеренитет и се задължава да доставя ежегодно на империята стада от овце и да й дава част от доходите на своите рудници. По това време в Караманския бейлик се води борба за власт. Мурад II помага на Ибрахим бей да победи своите съперници. Като компенсация на империята е върната провинцията Хамидили, завоювана от бейлика през 1421 г. Сключени са и династични бракове, които заздравяват съюза между османската държава и Караманския бейлик.

Един друг традиционен противник на османците — Влахия, се опитва да се възползва от политическата криза, започвайки военни действия около р. Дунав през зимата на 1422—1423 г. Срещу влашкия войвода Дан е изпратен Фируз бей, бейлербей на Румелия, който принуждава размирния васал да сложи оръжие и като гаранция да изпрати в Одрин синовете си. Като османски васал и протеже започва управлението на следващия влашки войвода — Влад III Дракул. До 1441 г. той многократно подпомага османците в борбата им за нови териториални придобивки на Балканите.

При Мурад II настъпва промяна в политиката на османската държава към деспотство Сърбия. Сръбските земи не са гарантирани срещу военните набези на османците. Стефан Лазаревич умира през 1426 г. Той няма преки наследници и затова властта в Сърбия преминава в ръцете на неговия племеник Георги Бранкович, който управлява до 1456 г. Към деспотството се устремяват Унгария, Венеция и Османската империя. През 1427 г. войските на Мурад II превземат градовете Ниш и Крушевац. През 30-те години те завладяват и областта Браничево.

Освен стремежа да превземе Константинопол Мурад II иска да сложи ръка и върху Солун. Управителят на града Андроник осъзнава, че няма да може да го защити и през лятото на 1423 г. фактически предава Солун под венецианско управление срещу сумата от 50 000 дуката. Като подсигурява тила си откъм Влахия, Сърбия и Унгария, през пролетта на 1430 г. Мурад II тръгва срещу Солун. След тридневни атаки на 29 март градът е превзет. Османците се установяват трайно в Солун до 1912 г.

Венециано-османският конфликт за Солун дава кураж на някои албански феодали да отхвърлят зависимостта си от османците. Един от тях е Гьон Кастриоти. Обаче сключването на мир с Венеция освобождава войските на Мурад II. Те нахлуват в Средна Албания и потушават въстанието на Гьон Кастриоти. Владенията му стават интегрална част от Османската империя и в тях е въведена тимарската система.

Най-голямото антиосманско движение в Албания започва през 1432 г., оглавено от Георги Арианити. В продължение на около три години той успява да отблъсква изпращаните срещу него османски войски. Едва през 1435 г. е сложен край на новото албанско въстание.

надпис мраморна колона Мурад Солун
Надпис върху мраморна колона, направен след превземането на Солун от Мурад II: „Султан Мурад превзе Солун през 833 г. (=1430 г.)“
Към края на 30-те години на ХV в. се усложнява международната обстановка в Югоизточна Европа. След смъртта на унгарския крал Сигизмунд през 1438 г. Сърбия не може вече да разчита на унгарска подкрепа и защита. От това се възползват османските войски, които нахлуват в Сърбия, разграбват и разорават страната. Въпреки упоритата съпротива на сърбите на 27 август 1439 г. след тримесечна обсада столицата Смедерево е покорена. Османско владение става Ново бърдо, което е прочуто със своите рудници за сребро. Деспотството вече не съществува дори и като васално. В това време уджбеят на Скопие започва наказателна операция срещу Босна, която, също като Сърбия, отказва да подкрепи с армия военните действия на Османската империя на Балканите. Босненският крал Твъртко е принуден отново да признае васалната си зависимост от султана и да му изплаща годишен трибут. Сега османските войски включват в обсега на грабителските си походи унгарските и трансилванските земи. Многократно османските отряди нахлуват в Унгария и Трансилвания. Те не могат да ги покорят, но им нанасят големи материални щети. През април 1440 г. Мурад II обсажда Белград, но инициативата му завършва с неуспех през септември. По същото време изгрява и военната звезда на един от най-храбрите и последователни борци срещу османската инвазия в Европа — трансилванския войвода Ян Хуниади, който още през 1440 г. се отличава в боевете с османците край Мохач. Използвайки унгаро-трансилванско опълчение, в което участват и чехи, той нанася на османците през 1441 — 1442 г. поредица от поражения. Султанът е принуден да сключи 10-годишен мир с Унгария през юли 1442 г. в гр. Сегедин. Според договора се признава независимостта на граничните с Унгария сръбски земи. Те стават защитна буферна зона срещу непосредствените набези на османците в Унгария.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>