Султанският дворец – център на властта

Султанът, представителите на висшата духовна, военноадминистративна и съдебна власт и обслужващите ги лица обитават двореца, намиращ се в столицата. Но винаги там, където се водят военни кампании или се ловува султаните са придружавани от ръководителите на основните учреждения на държавата, които са задължени да носят със себе си по-ценната част на своите архиви. В движение се издават важни султански разпоредби и се приемат чужди посланици.

При Мехмед II Истанбул става резиденция на суверена и столица на Османската империя. Съвременниците свидетелстват обаче, че султаните често прекарват зимата в Одрин. Това с особена сила важи за Сюлейман I Великолепни. Редовното му презимуване в предпоследната резиденция на османските султани се обяснява с три причини: да бъде по-близко до унгарския фронт, когато подготвя поредната кампания, обикновено през предстоящата пролет; удобството на провинцията Одрин за лов; Сюлейман I и другите султани смятат климата на Одрин за по-здравословен.

В Истанбул Мехмед II строи първия султански дворец, където живее кратко. След това се пренася в новопостроената резиденция, наречена Топкапъ сарайъ (Дворец на Вратата на оръдията), където османските султани живеят до средата на ХIХв. Султанските дворци представляват комплекс от постройки, разположен в центъра на столицата и обграден с яки, дебели стени и бойни кули. Той се състои от две части — външна и вътрешна. Преходът между тях се осъществява чрез „Вратата на щастието” или “Вратата на белите евнуси”. Непосредствено до „Вратата на щастието” се намира стаята за аудиенции, където султанът приема посетителите. След тази врата започва вътрешната резиденция на султана, до която достъпът е разрешен само за посветените в неговия личен живот — пажове, гардеробиери, оръженосец, таен секретар и др. Цялото вътрешно отделение на двореца се намира под началството на шефа на белите евнуси — капъ агасъ. Той има решаващо мнение при назначаването и повишаването на целия дворцов персонал. След семейството на султана водачът на белите евнуси е личността, посветена в най-големите държавни дела и тайни.

Най-дискретната част на вътрешното отделение на двореца е харемът, често наричан “дом на блаженства” или “врата на щастието”. Там има право да влиза само един мъж — султанът. Забулен от воала на тайнствеността, харемът е повод за много фантазии и легенди във въображението на представителите на западния свят. Едва при Сюлейман I Великолепни харемът на управляващите султани е преместен в новия дворец, построен от Мехмед II.

Брачните обичаи и традиции на султаните еволюират сериозно от края на ХV в. След като Османската империя става световна сила, загубват значението си династическите бракове, сключвани с християнски принцеси и с принцеси, които произхождат от мюсюлмански династии, като тези, управляващи държавата Аккоюнлу, Зюлкадър и Крим. Отсега нататък султаните и принцовете се обвързват с обикновени робини, без да сключват
законни бракове. Дъщерите на султаните не се омъжват за мюсюлмански принцове, тъй като Османската династия смята, че няма равна и достойна на нея мюсюлманска династия в света. Вероятно в този случай се имат предвид и превантивните действия за осуетяване на външна намеса при евентуални династически борби в империята. От времето на Баязид II се практикува омъжване на принцесите за представители на дворцовата камарила. По такъв начин бившите слуги стават зетьове и братя на своите господари.

Младите девственици идват в султанския харем като военна плячка, куртоазен подарък или просто купени на робския пазар. След като са приети в султанския харем, те получават специално възпитание и обучение. Особено внимание се обръща на робините немюсюлманки, които трябва прецизно да усвояват принципите на исляма. Всички новопостъпили в харема изучават разнообразни изкуства и получават умения в зависимост от възможностите и даденостите на всеки индивид. Те се учат да шият, бродират, пеят, свирят на музикален инструмент, на кукловодство, да разказват приказки и на много други полезни неща. Султанът избира своите метреси сред най-способните и най-добре подготвените одалиски.

Когато султанът има една законна съпруга, тя се ползва с правото на старшинство пред останалите. В случай, че липсва законен брак между неговите четири съпруги — брой определен от шериата, с привилегията на първа жена се ползва онази, която първа му ражда мъжка рожба. Върховната власт върху целия харем е в ръцете на майката на султана (валидесултан). Редът и дисциплината в харема се осигуряват от корпуса на черните евнуси, родени в Африка. За разлика от белите евнуси, черните подлежат на пълна кастрация. Началникът на черните евнуси — къзларагасъ, заема трето място след великия везир и шейх-юл исляма в йерархическата субординация на султанския двор.

Във външното отделение на двореца е резиденцията на всички органи на централната власт. Там са разположени службите от личния сервиз на султана. В него влизат няколко улеми, имащи голямо влияние върху султана. Медицинският екип, обслужващ султана, включва хирурзи, билкари и окулисти, които са подчинени на главен лекар — хекимбашъ. При подбора на личните лекари на султана са предпочитани евреите.

С особено уважение от страна на султана се ползват и тримата астролози, които подготвят специален календар, където се отбелязват благоприятните и неблагоприятните дни през годината. Тяхно задължение е да посочат възможно най-подходящите дни при едни или други големи начинания на султана.

Към външното отделение на двореца се числи и бостанджибашията, който е началник на пазачите бостанджии на султанските градини. Всъщност той има по-широките пълномощия да контролира изпълнението на султанските заповеди, особено на тези за смъртните присъди. На външното отделение са подчинени специални служби и учреждения, които отговарят за обществените строежи, за доставяне на храна, за охрана на двореца и султана, към него спада и султанският знаменосец. Мащабността на учрежденията и капацитетът на личности във външното отделение го превръщат в своеобразен султански кабинет, чрез който султанът ръководи редица отрасли в държавата независимо от везирите.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>