Селим I (1512-1520). Походът през 1514 г. срещу Иран

Султан Селим I заема престола, когато вече е надхвърлил четиридесетте години, възраст, достатъчно зряла, за да се чувства стабилно на трона. Решаващо значение за формирането му като един от големите османски владетели има неговата административна практика по време на управлението на Трапезунд. Като управител той се изявява като добър военен, образован и ефикасен администратор и безукорен мюсюлманин, вярващ единствено в правотата на сунизма. След като наследява султанския трон, Селим I управлява държавата като абсолютен монарх. Поради драстичните му действия за стабилизиране на властта — убийството на тримата му братя и десет техни деца, съвременниците го наричат Явуз, или Свирепия. На Седим I се приписва и отцеубийство, но то все още не е доказано с достоверни източници.

Като подготвителна мярка за войната срещу Иран султан Селим I решава да избие всички шиити в Османската империя, които той смята за перманентна потенциална опора на антиосманската политика на шиитски Иран. През 1513 г. е дадено указание на бейлербейовете и санджакбейовете в Анадола да съставят списъци на шиитите. В тези списъци попадат ок. 40—45 000 човека, които най-безмилостно са унищожени. Убити са и много хора, които нямат нищо общо с шиизма, но за всяка шиитска глава убийците получават награда.

След жестоката разправа с шиитите в империята Селим I издейства от шейх-юл исляма фетва (писмено одобрение, съгласие), с която шах Исмаил е отлъчен от ислямската общност, неговите последователи подлежат на пълно унищожение, а жените и децата им трябва да бъдат превърнати в роби. С тази фетва Седим I легитимира войната, която усилено подготвя срещу иранския шах. Преследването и безмилостното изтребление на идейните противници става константна цел в политиката на Селим I до края на неговия живот.

С кампанията през 1514 г. е поставено началото на поредица от войни между Османската империя и Иран, продължили до XVIII в. В започналата война политико-стратегическата линия, която следва Селим I, е ясна — стабилно, дълготрайно решаване на анадолския проблем може да има единствено след пълното, безвъзвратно ликвидиране на шахски Иран.

Османската армия начело със Селим I напуска Истанбул през пролетта на 1514 г. Тя наброява 120 000 войници и има превес в огнестрелно оръжие, особено в артилерия. Имайки предвид и нейния безспорно компетентен команден състав, може да се каже, че османската армия е една от най-боеспособнитс за своето време. По броя на войниците шахската армия е равностойна на османската, но е значително по-слабо снабдена със съвременно огнестрелно оръжие. След започването на войната шах Исмаил избягва всички опити на Седим I за голямо сражение. Войската на шаха отстъпва дълбоко в страната, като по пътя си унищожава всичко, което би могло да послужи на султанската армия, особено продоволствените продукти. Накрая противниците се срещат в решителна битка на 23 август 1514 г. в Чалдъранската долина, североизточно от ез. Ван. Битката завършва с жесток разгром на шахската армия. Безпощадна е разправата с пленниците. Те са моментално екзекутирани след пленяването им. Иранските войници панически отстъпват към столицата Тебриз. Шах Исмаил е с тях, но не може да въведе ред, тъй като самият той едва се спасява от плен и не може да се освободи от преживения силен шок. Селим I без усилие превзема столицата, но не продължава военните действия. Армията е изморена от силната жега, от жажда и глад, които съпровождат нейния победоносен поход до шахската столица. В султанските ръце попада шахската хазна. Като отвлича със себе си хиляди занаятчии, Седим I се оттегля от Иран.

Зимата на 1514—1515 г. султанът и армията му прекарват в Амасия, където Седим I критично анализира перспективите за един нов поход срещу Иран. От военна гледна точка няма съмнение, че отново успехът ще бъде на страната на османската армия. Ако обаче се има предвид необходимостта от регулярното снабдяване с провизии на една многобройна армия, която се намира във враждебна страна, и възможностите да бъде атакувана откъм тила чрез инспирирането на ново въстание на шиитите в Анадола, султанът решава да не предприеме нов военен поход срещу Иран. Той се ориентира към бърза, ефикасна акция в Източен Анадол за окончателното налагане на своята власт. През 1515 г. великият везир унищожава в Централен Анадол последните сефевидско-шиитски огнища. След това той предприема репресивни действия срещу пограничния туркменски бейлик Зюлкадър, който по време на османо-иранската война има подозрително поведение. В същото време агентите на Истанбул начело с известния хронист Идрис Битлиси, кюрд по произход, съумяват да убедят племенните вождове на кюрдите в Източен Анадол да приемат османския сюзеренитет. През 1516 г. в Югоизточен Анадол избухва кюрдско въстание срещу Иран, откъдето окончателно са изгонени Сефевидите. В Кюрдистан е създадено бейлербейство с център Диарбекир.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>