Селджукската държава в Мала Азия — навечерие на Османската империя

В края на XIII в. Селджукският султанат се разпада на 12 независими бейлика. Големите, силни бейлици са Караманският, Айлънският, Гермиянският.

Исторически парадокс е, че ядро на новата тюркска държава става Османският бейлик, който е много по-слаборазвит социално-икономически и има малка територия. Бейликът е разположен в северозападната част на Мала Азия, близо до гр. Ескишехир. Основател на бейлика е Ертогрул — водач на един клон от огузкото племе кайъ.

Бейликът на Ертогрул има статут на удж — в структурата на селджукската държава така се наричат граничните области, където селджукските султани заселват полуномадски тюркски племена. Начело на тези административно-териториални единици стоят бейове, изпълняващи военни функции. Те са задължени да защитават от външни неприятели поверените им области. С това се изчерпва васалната им зависимост от селджукските султани. Уджбейовете имат твърде широка автономия. Те могат да раздават военни ленове и други материални поощрения на проявилите се във военните набези. Уджбейовете разполагат с неограничена свобода да организират походи за заграбване на плячка и нови територии.

Относителната военнополитическа автономия на уджбейовете дава възможност на Ертогрул да разшири своите владения за сметка на византийците. Около 1281 г. Ертогрул умира. Наследен е от сина си Осман, по името на когото е наречена новата държава. Осман бей продължава политиката на баща си, като разширява своите владения за сметка на византийските земи. Основната сила на неговата завоевателна политика е племенното опълчение. Освен това в ранните завоевателни походи на Осман бей активно участват газии — екзалтирани мюсюлмански борци срещу “неверниците”, както и дервишките организации ахи и бабай.

През 1289 г. конийският султан назначава Осман за уджбей и присъединява към неговите владения Ескишехир. След десет години, през 1299 г. в Коня избухва въстание. Последният селджукски султан — Алаеддин Кейкубад III, е принуден да бяга от столицата. От този момент Осман бей вече действа напълно самостоятелно. Тези събития са причина 1299 г. условно да е приета за начало на независимата османска държава, въпреки че Осман и наследникът му Орхан продължават да са васали на монголските ханове.

Осман бей, като продължава традиционната антихристиянска завоевателна политика, често посяга и върху териториите на своите съседи мюсюлмански владетели, ако те с действията си, предизвикват съмнение в толерантното им отношение към османската държава. През 1301 г. османците завземат Йенишехир и пренасят там своята резиденция. Голяма част от историците османисти се обединяват около категоричното твърдение, че Осман стъпва на историческата сцена след 27 юли 1302 г. На тази дата край Бафеон Османовите войници съкрушават многобройна византийска армия. Битката може да бъде наречена стартова за още по-успешните походи срещу Византийската империя.

Има различни версии за годината на смъртта на Осман бей. Прието е, че той умира през март 1324 г. След кратка, напрегната династична борба престолът е наследен от сина му Орхан, който на 6 април 1326 г. покорява един от най-големите градове в северозападната част на Мада Азия — Бруса. Важното военностратегическо и икономическо положение на града го превръщат във временна столица на новоформиращата се османска държава, която се разширява за сметка на завоюваните Изник (Никея) — през 1331, и Измит (Никомидия) — през 1337 г. Вследствие на тези териториални придобивки границите на Османския бейлик плътно достигат Мраморно и Черно море.

Тугра Орхан Гази
Туграта на Орхан Гази

По-нататъшната експанзия на османците е насочена в югозападна посока. Изборът не е случаен. Югозападно от османската държава е разположен бейликът Кареси, който е в упадък поради борба между претендентите за престола на бея. От това се възползва Орхан и сравнително лесно го присъединява към своите владения. Със завоюването на Кареси, вероятно ок. 1345 г., османците се установяват върху източните брегове на Дарданелите. Така към средата на XIV в. на подстъпите към Балканите е създаден мощен османски плацдарм, откъдето тръгват завоевателните походи, завършили с покоряването на народите, населяващи полуострова.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>