Първи османски завоевания на Балканския полуостров (1352—1371)

Първите инфилтрации на тюрките на Балканите датират още от началото на XIV в. Походите не са дело на Османския бейлик, а на племената от бейлиците Айдън и Кареси. Те са поканени за съюзници на Кантакузините в междуособната им борба с Палеолозитe. В периода между 1330 и 1345 г. тюркските отряди кръстосват югоизточните райони на Балканския полуостров и често забравят, че са съюзници, ограбвайки и плячкосвайки местните територии и населението. Най-дълго в династическата борба участват наемниците от бейлика Айдън, водени от Обур бей. През 1344 г. латинците превземат пристанището Измир и цитаделата на града, които са владение на бея, и той е принуден да се върне на азиатския бряг.

Йоан Кантакузин трябва да търси нов съюзник. Най-силният, доказал себе си като голям пълководец по това време е Орхан бей. Той приема поканата да окаже военна помощ на Византия. През зимата на 1344—1345 г. Орхан бей съдейства на византийците за покоряването на южните черноморски градове, с изключение на Созопол. Военното сътрудничество между Византия и османската държава е укрепено чрез династическия брак между Теодора, дъщеря на Йоан Кантакузин, и Орхан бей. През юни 1346 г. с помпозно, тържествено бракосъчетание. От следващата година османските войски непрекъснато циркулират между Мала Азия и Балканите. На два пъти — през 1347 и през 1349 г., войските на Орхан, предвождани от сина му Сюлейман, помагат на Йоан Кантакузин да победи своите противници.

Роднинството, което свързва Йоан Кантакузин с Орхан бей, не пречи на османеца да помогне и на противниците на своя тъст. Когато на 13 февруари 1352 г. в Босфора се води морската битка между временните съюзници на Византия — венецианците и генуезците, османците помагат на генуезци, като им изпращат 9 кораба и провизии.

Орхан демонстрира толерантно съюзническо-роднинско поведение през 1352 г., когато откликва позитивно на поканата на Йоан Кантакузин да участва в борбата с Йоан V Палеолог, който започва поредната междуособна война в съюз със сърбите и българите. В битката край Димотика в края на 1352 г. Сюлейман разбива съюзниците на Йоан V Палеолог. Отново с османска помощ Йоан Кантакузин става господар на положението, временно стабилизирайки властта си.

Последствията от новото присъствие на османските турци са с трагична заявка за бъдещето на Балканите. По време на похода си на полуострова османската войска създава своя база, превземайки през 1352 г. малката крепост Цимпе, разположена на Галиполския полуостров. Когато приключват военните операции в помощ на Йоан Кантакузин, османската войска показва, че няма намерение да се връща в Мада Азия. Започват преговори между Йоан Кантакузин и Сюлейман. Синът на Орхан бей настоява османците да бъдат компенсирани за оказаната помощ. Йоан Кантакузин побързва да изпрати 10 000 златни номизми, без да може да си върне крепостта. Едно неочаквано събитие дестабилизира положението на византийците в Тракия. През нощта на 1 срещу 2 март 1354 г. много силно земетресение разрушава крепостните стени на Галиполи. Османците се възползват от природното бедствие и завладяват крепостта.

Годините от 1352 до 1354 бележат коренния поврат в балканската политика на османската държава. По това време османците преминават от епизодични грабителски набези към системно, планирано покоряване на Балканския полуостров. Новозавзетите по-късно земи са обособени в отделен санджак, наречен Пашасанджак. Всъщност той е ядрото на бъдещата османска провинция Румелия. Създаването на новата балканска административно-териториална единица на османската държава в същността си е продължение на османската политика за създаване на уджове в Мала Азия. Във връзка с това е организирана и първата целенасочена колонизация на тюркско-огузко население от Мала Азия към Балканите. По-нататъшните балкански завоевателни походи са подчинени на определения от османската държава курс към трайно заселване и господство в Европа. Често военните инициативи са дело на новите уджбейове. Военачалниците, осъществили резултатни походи на Балканите, не са само османци. Особено се отличава с военните си успехи Евренос бей, който произхожда от бейлика Кареси. Според традицията той се съгласява да служи на османския престолонаследник Сюлейман, но вероятно на равнопоставена основа.

Колкото и условно да звучи определението за наличие на военностратегически план на османските завоевания на Балканите, през втората половина на 50-те години на XIV в. той вече е факт. В централно направление военните действия са оглавени от престолонаследника Сюлейман и имат за цел да освободят път от Константинопол към Европа, като бъдат завзети Одрин, Пловдив, София и редица други балкански градове. Вляво от Сюлейман действа Еврснос бей. Неговите усилия са насочени към успешни военни действия по Беломорското крайбрежие и на запад. Дясното крило на османската армия развива настъплението си на север по линията Стара Загора—Карнобат—Добружда. Византийската империя няма достатъчно силна армия, за да се съпротивлява на османската агресия. През 1355 г. Сюлейман паша покорява Източна Тракия. След смъртта му през декември 1357 г. има кратко затишие в османските военни действия на Балканите. Те са подети с нова сила през 1359 г., този път от престолонаследника Мурад и неговия военачалник Лала Шахин. Трябва да се отбележи, че ранните османски завоевания трудно се поддават на точна датировка. Превземането на градовете в Тракия е обяснявано винаги с две основни версии, едната от които води началото си от османските хронисти, а другата се базира на фрагментарните данни от летописи на византийски и славянски автори.

Туграта на Мурад I
Туграта на Мурад I

Макар че хронологията на османските ранни завоевания е твърде мъглява, налагането на трайно османско господство на Балканите е безспорен факт. От особено значение за бъдещето на балканските държави е превземането на Одрин. Огромната историческа литература около събитието дава основание за датирането му между 1361 и 1371 г. Условно е прието, че през 1362 г. резиденцията на османските владетели от Бруса е преместена в Одрин, което ликвидира номадския статус на столицата на османската държава. През същата година Мурад I приема титлата “султан”. Има предположения, че през 1362 г. Византийската империя е принудена да плаща годишен трибут на османската държава.

След Одрин през 1363 г. османците завземат Пловдив. Османските успехи предизвикват голяма тревога в Константинопол. Йоан V Палеолог се опитва да преговаря с венецианци и генуезци за обща борба срещу османците. Подобно предложение е направено и на българския владетел Иван-Александър. Нито една от държавите, към които Византия адресира молбата си, не отговаря положително. Напротив, българите поддържат съюзни връзки с османците на антивизантийска основа. В избухналата през 1364 г. българо-византийска война на страната на България воюват османски наемници. Войната завършва с победа на византийците, които превземат Месемврия и принуждават българския цар да им изплати контрибуции. Този епизод от вътрешнобалканските отношения е красноречиво доказателство за невъзможността на балканските държави да намерят общ език пред лицето на смъртната опасност.

В тази безизходна ситуация Йоан V Палеолог отчаяно се опитва да привлече към общохристиянската антиосманска кауза унгарския владетел Людовик Анжуйски. През пролетта на 1366 г. византийският император пристига в Була. Географската отдалеченост на османската опасност за Унгария и вътрешните борби в държавата провалят създаването на сравнително силен християнски съюз срещу мюсюлманите. Разочарован от неуспеха на мисията си Йоан V Палеолог тръгва за Константинопол, но във Видин го сполетява нова беда. Той е задържан от българите — това е отговорът им за завладяването на Месемврия от византийците.

Клопката, в която попада Йоан V Палеолог, и османските успехи на подстъпите към Европейския югоизток са убедителни аргументи за папа Урбан V да организира морска експедиция. Тя ще има задача да освободи задържания във Видин император и да прогони османците от окупираните земи. През юни 1366 г. от Венеция отплува голяма флотилия, водена от савойския граф Амедей. На 23 август 1366 г. граф Амедей Савойски разбива османците край Галиполи. Временно Южна Тракия не е под властта на османците. През септември 1366 г. граф Амедей Савойски минава през Босфора със своята флотилия и започва военни действия по Българското черноморско крайбрежие. Превзети са всички селища, с изключение на Варна, и са предадени на Византия. След подобен репресивен акт България е принудена да освободи Йоан V Палеолог.

След експедицията на граф Амедей Савойски завоевателните походи на османците на Балканите временно спират. Основните причини са в липсата на османски флот и последствията от военните действия на граф Амедей Савойски. Негативните последици от споменатите факти обаче са преодоляни много бързо и османците отново минават в настъпление, за да завладеят и останалата част от Тракия. С превземането на Кавала, Гюмюрджина и други градове османската армия заплашва пряко владенията на деспот Углеша в Югоизточна Македония със средище Сяр и на неговия брат — крал Вълкашин, който владее Прилеп, Скопие и Призрен. Надвисналата опасност кара двамата братя да създадат първата мини антиосманска християно-славянска коалиция. С многобройна войска те тръгват срещу Одрин. Решителната битка между тях и османската армия, командвана от Евренос бей, е на 26 септември 1371 г. край с. Черномен (Чирмен), на южния бряг на р. Марица. Християнската армия е разбита. В боя загиват и двамата братя.

Победата на османците край Черномен е съдбоносна за всички балкански държави. След нея под непосредствената власт на османската държава преминават владенията на Углеша. Османски васали стават наследникът на Вълкашин — крал Марко, който управлява Прилеп, деспот Константин, под чиято власт са Кюстендил, Петрич, Струмица, Щип и др., и Богдан Жупан, владеещ земите северно от Солун. Чирменската битка е с фатални последствия за Византия и за Българското царство, които приемат сюзеренитета на османския султан.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>