Покоряване на арабските страни

Успоредно с покоряването на Югоизточен Анадол и на Кюрдистан Седим I ускорено увеличава и укрепва своя флот. Действията му са подчинени на подготвения нов тур на военни действия за завоюването на Египет, където от 1501 г. управлява мамелюкският султан Кансу Гури. Отношенията между него и Баязид II са много добри. Османската страна оказва ценна помощ за построяването флот в Червено море, който е предназначен да действа срещу португалците в Индия. Истанбул изпраща на мамелюките инженери, техници и различни материали, необходими за укрепване на военната мощ на Египет. Това сътрудничество е прекъснато от Селим I, но макар и изненадващи, действията на новия султан са лесно обясними.

През 1516 г. мамелюкската империя изглежда първостепенна сила в ислямския свят. Нейната територия се простира на юг от Горен Египет до Централен Анадол на север. В границите на мамелюкската държава влизат Сирия и Палестина. Васални на Египет са свещените мюсюлмански центрове Мека и Медина. Мамелюкският султан поддържа в Кайро абасидския халиф, при когото идват различни мюсюлмански владетели, за да получат благословията му за управлението на своите страни. Неочакваното насочване на османските военни действия на изток в никакъв случай няма за основна цел завладяването на Светите места и покоряването на Египет. След завладяването на тюркменския бейлик Зюлкадър и анексията на Диарбекир географското положение на османските владения в Източен Анадол силно се усложнява. Внимателният анализ на възможностите за комуникация между тях показва, че това е възможно само като се заобиколи мамелюкския клин, който започва в Горна Месопотамия, след Халеб и Малатия, а на север достига Дивриги, между Сивас и Ерзинджан. От казаното се вижда, че това е стратегическа пречка за бъдещите антиирански планове на султана. От друга страна, Селим I разполага с информация, че иранският шах предложил на Кансу Гури сключването на антиосмански съюз. На този етап подобно сътрудничество изглежда невъзможно, тъй като египетският владетел не изпитва никакви симпатии към иранския шах и няма доверие в него. Стабилното бъдеще на северните египетски владения обаче може да наложи враждебни действия на Кансу Гури срещу Османската империя. За Селим I воденето на война на изток предполага предварителни операции на юг, с други думи казано — пътят за Тебриз минава през Кайро.

Походът на османската армия срешу Египет започва с маневра, създаваща впечатление, че и този път войната ще бъде на изток, срещу Иран. В същото време управителят на Халеб, който симпатизира на Истанбул и има тайни връзки с него, по внушение на Селим I започва провокационни сепаративни действия. Тези предизвикателства предварително са планирани в Истанбул. Главната им цел е да принудят Кансу Гури да се насочи с войските си към Северна Сирия. Действително мамелюкската армия, предвождана от султана, се отправя към Сирия и се установява на лагер на север от Халеб. Целта на Кансу Гури е да стабилизира позициите си в Сирия и, попаднал в клопката на Селим I, иска да бъде по-близо до театъра на предстоящите според него османо-ирански военни действия.

Селим I използва късогледството на Кансу Гури, за да го обвини, че съзнателно възпрепятства движението на османската армия срещу Иран и че следователно той е съюзник на шах Исмаил. Това обвинение е достатъчно основание за османския владетел да започне открити военни действия срещу египетската армия. Решаващата битка между двете армии става на 24 август 1516 г. при Мердж Дабък, северно от Халеб. Мамелюкската армия търпи съкрушително поражение, след което османците превземат Халеб. Шокът от разгрома на мамелюките е толкова силен, че престарелият, 78-годишен султан Кансу Гури умира. Преследвани от османската армия, мамелюкските бейове заедно с остатъците на армията панически бягат към Египет. Угнетяваното от мамелюките население на Сирия, Палестина и Ливан, като се възползва от създалата се ситуация, въстава. Без по-нататъшни сражения Селим I влиза в Дамаск, завзема Палестина и се насочва към Египет. Мамелюкските феодали избират нов султан — Туман бей. На 20 януари 1517 г. османската войска достига Кайро. След разгрома на остатъците от мамелюкската армия на 31 януари османците завземат столицата на Египет. Туман бей бяга в Горен Египет, но след като получава гаранции за живота си от Селим I, се завръща в Кайро. През април 1517 г. обаче по заповед на султана е екзекутиран заедно с още 800 най-знатни мамелюки под предлог, че е разкрит заговор.

Блестящата военна операция на Селим I завършва с присъединяването към Османската империя на Сирия, Палестина, Ливан и Хиджас, с неговите свещенни за мюсюлманите градове — Мека и Медина.

Селим I оставя непроменени обществения ред и социалните взаимоотношения в завоюваните земи с изключение на санджака Халеб, където изцяло е въведена османската тимарска система. На Египет е наложен особен статут на самостоятелен еялет, управляван от валия, който трябва да внася в султанската хазна ежегоден данък.

След като заграбва множество ценности и изпраща в Истанбул хиляди занаятчии, през септември 1517 г. Селим I е принуден да тръгне за столицата, тъй като войниците искат да се завърнат по домовете си. Заедно с другите пленници в Истанбул е отведен и последният абасидски халиф, който според някои неубедителни версии “доброволно” делегира своите халифеки прерогативи на османския султан. Колкото и спорен да изглежда този факт, но макар и с известни резерви, се възприема, че след 1517 г. османските владетели са духовни водачи на целия мюсюлмански сунитски свят.

През 1518 г. в състава на Османската империя е включен и Алжир, който през 1516 г. османските пирати начело с Орудж реис отнемат от испанците. Според османските източници Орудж рейс (капитан Орудж) е син на тимариот. Уважително османските матроси го наричат Баба Орудж, а испанците модифицират това име в Барбароса. Орудж рейс е убит през 1518 г. във войната с испанците за нови земи. Османците в Алжир избират на негово място като султан брат му Хайреддин, който също е пират. Испанците прикачат и на него прозвището Барбароса. Като вижда, че силите му са недостатъчни, за да се противопоставя успешно на испанците, Хайреддин се обръща за помощ към Селим I, като признава неговия сюзеренитет. Селим I удовлетворява молбата на Хайреддин, като го провъзгласява за бейлербей на Алжир, изпраща му военни кораби и ок. 3 000 еничари. Дава му и право да рекрутира войници в Анадола. С тези си действия Османската империя е въвлечена във войната срещу испанския император Карл V и в борбата между него и краля на Франция.

Напускайки Кайро, Селим I заявява, че неговата нова, непосредствена завоевателна цел ще бъде Иран. Информираните приемат това заявление като словесна заплаха без покритие, но намеренията на султана действително са за подготовка и започване на нова война срещу шах Исмаил, за да приключи с него веднъж завинаги. В подготовката за предстоящата война султанът и армията му презимуват в Дамаск. През май 1518 г. османската армия е придвижена към бреговете на р. Ефрат, откъдето тя категорично отказва да направи и една крачка на изток. Боейки се да не предизвика бунт, владетелят на една голяма част от света се отказва да настоява за реализиране на своите военни замисли. Султанът и армията му се връщат в Истанбул. Селим I продължава подготовката на нова военна експедиция срещу шах Исмаил. Тя обаче никога не може да се осъществи, тъй като след кратко боледуване султанът умира през септември 1520 г. Селим I оставя в наследство на своя единствен син — Сюлейман I (1520—1566), огромна империя, която се простира върху три континента — Европа, Азия и Африка. Един от най-големите съперници на Османската империя в Близкия изток — Египет, вече не съществува като самостоятелна държава, а другият — Иран, дълго време не може да се оправи от поражението през август 1514 г. Подвластна на султана е необятна територия, през която минава огромен търговски път от Адриатическото крайбрежие и Унгария до Персийския залив. Потенциалните материални възможности превръщат османската държава в колосална военна сила. С еднаква сила империята влияе върху съдбините на народите и държавите в Европа, Азия и Африка. Все повече се увеличава страхът на света от нови османски завоевания.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>