Османската империя при Баязид II (1481-1512). Случаят Джем

При своята смърт през 1481 г. Мехмед II оставя в наследство огромна и силна империя, армия и народ, изтощени от продължителните войни, и разединен политически елит. Като се съобразява с тази ситуация великият везир Карамани Мехмед паша пази в тайна вестта за смъртта на султана, тъй като прекият наследник на трона — Баязид, по това време е в Амасия, където в резиденцията му е събран широк кръг от противници на Мехмед II и на неговия велик везир. Обяснимо е, че като не известява Баязид за смъртта на баща му, Карамани Мехмед паша се опитва да фаворизира малкия му брат Джем, който изпълнява административни функции в Коня. Поддръжката, която му оказват непопулярният в обществото велик везир Карамани Мехмед паша, някои локални формирования на еничарите и вождовете на туркменските племена, е неравностойна със силата и възможностите на Баязид. Въпреки неблагоприятната обстановка Джем започва борба за власт. Той се насочва към Босфора, като се надява пътьом да увеличи своите сили. След като узнават за смъртта на Мехмед II, еничарите, които се намират на малоазиатския бряг, се разбунтуват. Те минават Босфора, опустошават столицата и убиват великия везир. Постът на великия везир е зает от Исхак паша, който на 4 май качва на престола Коркуд Челеби, син на Баязид. Това е превантивно действие, за да се предпази държавата от период на междуцарствие. На 22 май 1481 г. Баязид II влиза в Истанбул и взема властта в свои ръце. Джем по това време се настанява в Бруса и действа като суверен. Сече монети със своето име. Джем изпраща ултиматум до брат си с искане да му бъде отстъпена азиатската част на империята. Следва категоричен отрицателен отговор. Войната е неизбежна. На 19 юни 1481 г. край Йенишехир войските на Джем са разбити. Преди пълният им разгром Джем заедно със семейството си бяга и стига чак до Кайро.

Султан Джем
Султан Джем
Джем не се отчайва от поражението си при Йснишехир. През март 1482 г. се връща в Анадола и отново опитва своя шанс. Установява контакт и с последния карамански емир Касим бей, който намира приют при Узун Хасан. Джем обещава на Касим бей да му върне бейлика, ако заедно успеят да детронират Баязид II. Водените военни сражения в Анадола завършват с пълния разгром на войските на претендента, който е принуден отново да бяга. На 29 юли 1482 г. Джем дебаркира на о. Родос и получава убежище. Желанието му е да замине за Унгария и оттам да подготви в Румелия борба за трона. Рицарите го съветват за целта да мине през Франция, където е задържан от октомври 1482 до 1488 г. След това, от 1489 до 1495 г., пребивава в Рим. Неговата съдба е обект на преговори между рицарския орден на о. Родос и Османската империя. През април 1483 г. между заинтересованите страни е сключен договор. Орденът поема задължение да задържи и пази претендента за османския престол на о. Родос. За компенсация султанът предоставя на рицарите икономически привилегии и годишна издръжка за Джем в размер на 40 000 дуката. От сега нататък той става оръдие за антиосмански интриги на католическата дипломация.

Няма коментари - Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>